Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Храмът беше красив и величествен, изграден от големи каменни блокове, които сякаш отразяваха слънчевата светлина. От двете страни на входа се издигаха изящни статуи от алабастър. Едната беше на Дева Мария с Младенеца, другата я показваше сама.

Майк придърпа периферията на черната шапка и натисна звънеца на страничната врата. Отвори му някаква монахиня, усмихна се и се дръпна да го пропусне. Той свали шапката си и влезе.

— Дойдох да видя Джаки — промърмори със свито гърло Майк, срещна недоумяващия поглед на монахинята и поясни: — Джаки Леонфорте…

— Ти трябва да си Майкъл — рече с топъл глас монахинята и на лицето й се появи широка усмивка. — Моля, последвай ме.

Поведе го през дълги коридори с бели стени, през една широка врата за миг се видя красиво вътрешно дворче, отрупано е разцъфнали цветя. Край малък фонтан имаше изящна каменна пейка. Монахинята спря пред широка дъбова врата в дъното на коридора.

— Светата майка ще те приеме.

Майк се озова в изненадващо малка стаичка, очевидно изпълняваща ролята на кабинет. Ниша в дъното криеше малка пластмасова статуетка на Мадоната, на стената зад бюрото беше окачен голям позлатен кръст.

— Аз съм Бърнис — надигна се от стола една жена, която очевидно наближаваше шестдесетте. — А ти трябва да си Майкъл Леонфорте… — Сухите й пръсти стиснаха дланта му неочаквано здраво, като мъж. — Мери-Роуз често говори за теб.

— Кой?

Бърнис свали очилата с метални рамки и настойчиво го изгледа с бледосините си, необикновено ярки очи.

— Мислех, че знаеш… Сестра ти вече е пълноправен член на нашия женски манастир. Новото й име е Мери-Роуз…

Стиснал здраво широкополата шапка на дядо си.

Майк нервно пристъпи от крак на крак.

— Това означава ли, че не мога да я видя?

— Обикновено е така — отвърна с равния си глас Бърнис.

— Но аз заминавам, знаете — погледна я умолително Майк. — Задълго, може би завинаги… Трябва да я видя!

— Защо не седнеш, Майкъл? — попита Бърнис и му посочи един стол с твърда облегалка. Изчака го да се подчини, после с усмивка добави: — Не искам да те притеснявам…

— Не се притеснявам от вас — поклати глава Майк. — По-скоро от мястото… Тук е толкова тихо!

— Нарочно е така — кимна Бърнис, после замълча, сякаш се колебаеше дали трябва да продължи. — Доколкото разбирам, ти си имал особено близки отношения с дядо си…

— Да — кимна Майк. — Сигурно Джаки… тоест Мери-Роуз ви е казала това.

— Не — отвърна Бърнис и се върна на мястото си зад бюрото. — Аз познавах дядо ти, при това доста добре…

— Така ли?

— Изглеждаш изненадан — усмихна се отново Бърнис.

— Ами как да ви кажа… — смутено промълви Майк, после бързо се окопити: — Астория е доста далеч от неговите територии…

Бърнис се разсмя, гласът й беше изненадващо звучен и мелодичен:

— И така може да се каже…

Бръкна в чекмеджето пред себе си и извади четири банкноти от по двадесет долара.

— Познати ли са ти тези пари? — попита тя и бледосините очи отново го жегнаха.

— Помолих го да ги инвестира някъде…

— Изненадан ли си, че е решил да ги инвестира при мен, а не в своите погребални бюра и застрахователни компании?

— Какво знаете вие за всичко това? — присви очи Майк.

— Всичко — отвърна Бърнис и прибра парите от бюрото с опитни ръце, съвсем като крупие. Около очите й се появиха ситни бръчици. — И мисля, че ще бъдеш доволен от своите инвестиции… — изправи се и смени тона си: — Сега се върни обратно по коридора и влез в градинката за размисъл. Там ще те чака новата послушница Мери-Роуз.

— Благодаря, Света майко — смотолеви Майк и се изправи.

— Няма защо, Майкъл — отвърна Бърнис, изпрати го до вратата и някак замислено, сякаш на себе си, добави: — Аз го обичах, знаеш…

Ключалката меко изщрака и Майк остана сам в пустия коридор. Някъде отдалеч до слуха му долиташе хорова молитва. Какво искаше да каже Светата майка с неочакваното си признание? По какъв начин е обичала дядо Чезаре? И защо го сподели точно с него?

С тези въпроси в главата стигна до широката врата към градината. Посрещна го птича песен, в ноздрите го удари сладката миризма на цъфнали рози. И той моментално потъна в своя странен и натрапчив сън. Пристъпи няколко крачки напред и си помисли, че може би това е тяхната фантастична тераса, увиснала над непознатия бряг. Молитвените псалми станаха по-силни, тъй като идваха от един отворен прозорец насреща му. Приличаха на странна, но приятна музика.