Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Ох, не зная… Може би е сбъркал…

— Но аз не бъркам, Маргарет! — категорично отсече Бърнис, взе в длани мокрото лице на гостенката и продължи: — Сега слушай внимателно, дете мое. Аз посъветвах брат ти относно избора на наследник и той ме послуша. Не сме сбъркали с теб, можеш да бъдеш сигурна в това. Но пътят ти е труден, необходими са ти много сили.

— Не знаех, че ще е чак толкова труден! — проплака Маргарет.

— Ние също. Но такава е била Божията воля. Той винаги ни подлага на изпитания… — Потупа я успокоително по ръката и добави: — Престани да плачеш и се овладей. Време е да свикаме военния съвет.

В канцеларията на Бърнис витаеше приятно спокойствие. Може би защото формата на помещението беше такава. Приличаше на пещерите от приказките, които Маргарет разказваше на малката Франси.

— Онова чудовище държи детето ми, Бърнис! — избухна в нови ридания Маргарет. — Защо водим тази война с фамилията Леонфорте? Те убиха Дом, видяха сметката на Тони, направиха ми засада на Парк авеню. Гадняра държи Франси, а на всичкото отгоре изгубих контрол и над бизнеса си! — сълзите се стичаха по лицето й на буйни вадички, вече не беше в състояние да ги спре. Юмруците й гневно се свиха, очите й хвърляха мълнии: — Ах, това противно животно! Ще го убия, дори да изгубя собствения си живот!

Бърнис седна под позлатения дървен кръст и скръсти ръце пред гърдите си. Годините бяха изсушили лицето й, гладката кожа сякаш беше опъната направо върху деликатните кости, без подплънката на подкожни тлъстини и съединителна тъкан. Но годините се бяха оказали безсилни пред блясъка на бледосините очи — остри, млади, интелигентни. Очите, чийто огън беше давал сили на толкова много хора…

— Мила моя — промълви спокойно тя. — Ако наистина мислиш по този начин, Чезаре Леонфорте вече е спечелил войната… Ти си шокирана и уплашена, това е нещо напълно разбираемо. Отлично разбирам какво чувстваш, Маргарет… — дланите й легнаха върху стиснатите юмруци на младата жена, пръстите й неволно започнаха да се отпускат под успокоителната им топлина. — Но на това трябва да сложим край, при това веднага ! Страхът ражда омразата, а омразата е майка на грешките… Хора като Чезаре Леонфорте умеят да се възползват от грешките на своите врагове.

— Нима не виждаш какво ми стори тоя тип? — извика Маргарет. — Отне ми всичко, за което си струва да се живее! Завари ме неподготвена, нанесе ми смъртоносен удар! Аз изгубих не само битката, но и цялата война! След по-малко от два часа трябва да бъда в Шийпсхед Бей, иначе Франси ще умре!

— Той няма да убие дъщеря ти! — отсече Бърнис с такава увереност, че Маргарет най-сетне й повярва.

— Откъде си толкова сигурна?

— Опитай се да мислиш рационално, мила моя. Какво ще спечели той от смъртта на Франси? Тя е единственият лост, който би могъл да използва с успех срещу теб. Изпусне ли го, ще изпусне и теб. Бъди сигурна, че Чезаре отлично знае това.

Маргарет стисна устни, зъбите й изскърцаха. Бърнис каза, че знае как се чувства, но това едва ли е така. Просто защото никога не е имала дете и не може дори да предположи, че майката е готова да стори ВСИЧКО, за да спаси живота на рожбата си.

— Моите уважения, Света майко, но ние с теб говорим за Чезаре Леонфорте! — поклати глава тя. — А този човек не е нито рационален, нито логичен. Животът му е изцяло подчинен на емоциите и ние с теб прекрасно знаем това! — Пръстите й отново се е виха в юмруци, въпреки успокоителната топлина, която излъчваха дланите на Бърнис.

— Маргарет!

Бърнис се приведе напред, силата на психиката й се уви като пашкул около изтерзаната душа на младата жена.

— Слушай ме внимателно, трябва на всяка цена да разбереш това, което ще ти кажа. Направи усилия да се освободиш от жаждата за мъст. — Главата на Маргарет отрицателно се поклати. — Не, не се опитвай да отричаш… Виждам жаждата за мъст в очите ти, чувствам я в свитите ти юмруци. Но ти трябва да прогониш тази отрова от душата си, мила моя. Именно тя даде началото на кървавата вендета между фамилиите Леонфорте и Голдони. Ако не се освободиш от нея, ще се пролее още много кръв!

Маргарет замълча. Стана й някак спокойно и приятно, къпеше се в пенливите води на силата, която се излъчваше от възрастната жена. Това беше сила, която Бърнис използваше рядко. На практика повечето от хората, които я посещаваха в манастира, изобщо не подозираха за нея. За тях тя беше просто една блага и спокойна старица, която им предлагаше душевен комфорт, но нищо повече.