Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Тя там ли е?

— Слава Богу, да — кимна госпожа Паля и се прекръсти. — Той продължава да я търси. Вече минава деветдесетте, но никой не би й ги дал… — Месестият показалец почука по челото. — Вече не е Светата майка, разбира се. Но умът й щрака добре, сама ще се увериш в това…

Дъждосвирецът продължаваше омайната си песен в нощния въздух. Маргарет хвърли поглед на часовника си. Оставаха й два часа, за да спаси живота на дъщеря си. Но какво ще стане с тях след това? Нищо добро. Доброволното й предаване в ръцете на Гадняра означаваше начало, а не край. Той иска да научи всички тайни на Доминик: контрактите му с шофьорите на камиони, търговците на едро, съдиите, ченгетата, банкерите из цялата страна, връзките му във Вашингтон… Но най-вече подробности за мрежата „Нишики“, която беше осигурила на Доминик личен достъп до високите етажи на властта и му даваше всичко, което поиска… „Нишики“ беше псевдоним, зад който се криеше Микио Оками. Той беше навсякъде, той събираше секретните сведения за хора, от които зависеше бъдещето на света.

Информацията за всичко това беше в главата на Маргарет. А Гадняра без съмнение ще използва Франси докрай, докато измъкне всичко, което му трябва.

Залитна, спря на ъгъла и повърна. Изчака затихването на спазмите, извади от чантичката си салфетка „Клийнекс“ и избърса устата си. Дулото на револвера мрачно проблесна под светлината на уличните лампи.

Исусе , простена в себе си тя. Какво се готвя да сторя?!

В момента беше съвсем наясно какво трябва да направи. Бутна вратата от ковано желязо и се насочи към бялата каменна сграда, която заемаше по-голямата част от улицата. Отпред бяха вградени образите на Дева Мария и Младенеца, които изглеждаха точно както преди шест години — когато Доминик я доведе за пръв път тук.

Натисна звънеца и вратата веднага се отвори. В манастира цареше успокоителна тишина. На един клон беше кацнал дъждосвирец, главата му смешно се беше извила към нея. После, очевидно задоволил любопитството си, той поднови сладката си песен. Звучеше така, сякаш чуруликаха най-малко три, а може би четири птички. Ето още един майстор на измамата, помисли си Маргарет и се насочи към мраморните стъпала.

— Добре дошла, дете мое — обади се познат глас.

— Бърнис? — спря Маргарет, за момент изгубила чувство за реалност.

— Аз съм, дете мое — отвърна Бърнис, излезе от сянката и я прегърна.

— Господи, Бърнис! — разрида се Маргарет, потънала в топлата прегръдка. — Какво стана с живота ми?

— След като вече си тук, ще разбереш, дете мое — отвърна Бърнис, затвори вратата и я поведе по дългия коридор. Маргарет още веднъж усети величествената тишина, която цареше в манастира. Това, което другите посетители вероятно вземат за враждебно безмълвие, за нея беше топлина и възможност да преоткрие душата си.

— Случиха се толкова много неща… Чувствам се безпомощна, всичко се изплъзва от ръцете ми… — млъкна и нервно преглътна, напълно неспособна да продължи.

Бърнис спря пред голямо стенно огледало, силните й пръсти повдигнаха брадичката на Маргарет:

— Я се погледни. Какво виждаш? Едно лице, обляно в сълзи… Но аз виждам нещо повече. Душата ти се дави в сълзи и това не се дължи единствено на събитията от последните дни, дете мое… Трябва да осъзнаеш това, иначе не можеш да вървиш напред.

— Не мога… Аз…

— Можеш, Маргарет. И знаеш ли защо? Защото си сестра на брат си. Дълбоко в себе си носиш неговите черти, въпреки че не сте от една кръв… Той без съмнение е видял това и се е възползвал от него.

Сестрата на Маргарет се казваше Челесте, двете бяха дъщери на Енрико Голдони — производител и търговец на фина венецианска коприна, който разполагаше с къщи във Венеция и Астория, Куинс. През 1964 г., когато Маргарет беше на девет, а Челесте на шест годинки, той се ожени за втори път. Жена му — Фейт Матачино, имаше един син от предишен брак. Година по-късно Голдони го осинови. Първият съпруг на Фейт се казваше Пол Матачино „Черния“ — един от най-известните донове на нюйоркската мафия, починал при тайнствени обстоятелства. Много от фамилиите по Източното крайбрежие твърдяха, че Доминик изобщо не е негов син.

— Съмнявам се, че той някога е бил толкова объркан — прошепна Маргарет.

— Доминик дойде тук, за да установи контрол над всичко — напомни й Светата майка. — А сега и ти идваш по същата причина. — Светлосините й очи светеха с фанатична сила. — Никога не забравяй, че Доминик те избра за своя наследница именно заради духа, който притежаваш!