Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Говорим така, сякаш сме последователи на Фридрих Ницше — изведнъж потръпна тя. — Чувал ли си за него?

— Не.

— Немски философ от XIX век, чиито теории за природата на човека са узурпирани и изопачени от нацистите. — Те са ги използвали, за да оправдаят етническото прочистване, на което подложили както собствения си народ, така и народите на редица европейски страни. Ницше е защитник на примитивното у човека — онзи човек, който населява тропическите и труднопроходими гори на душата… Той презира всички, които проявяват умереност, които притежават дори капчица морал…

— С други думи, той е вярвал, че войната е в кръвта и душата на човека, така ли?

— Точно така — кимна Джаки. — Затова твърди, че най-войнствените мъже на света са останали неразбрани. Например Наполеон или Цезар Борджия… Според Ницше тези мъже са претърпели провал заради присъдата на моралистите, но на практика именно те са били най-ярките носители на истинската човешка природа.

Тази идеология оказа дълбоко влияние върху Майк. Едва сега, благодарение на нея, той намери допирна точка между два мирогледа, които до този момент му се струваха абсолютно противоположни. Дядо Чезаре твърдеше, че образованието е ключът към успеха, тъй като ти показва къде се намираш. И Майк му повярва. Но какво да прави с Чезаре?

Той се образоваше сам, кварталното училище беше под пълната му и неоспорима власт. Ходеше там, когато си поиска, пет пари не даваше нито за уроци, нито за учители. И въпреки това изглеждаше образован. Имаше напълно оформен мироглед, дълбока вътрешна мотивация. Според терминологията на Ницше именно Чезаре обитава девствените тропически лесове на човешката душа. Следователно е велик като Наполеон и своя адаш Цезар Борджия!

Долу се захлопна автомобилна врата и Майк надникна през парапета, на който седеше Джаки. И двамата видяха как дядо Чезаре прекосява двора към входната врата, а шофьорът паркира кадилака на мястото до тротоара, което винаги беше свободно за него.

Майк се готвеше да го повика, когато до ушите му достигна някакъв шум. Мъжки глас, стържещ като тенекия по асфалт, вероятно извика „Чезаре Леонфорте!“…

Старецът го чу и бавно се завъртя по посока на улицата. В този момент Майк видя двете сенки, които се плъзнаха в градината. Откриха огън в момента, в който от устата му се откъсна предупредителен вик. Револверите в ръцете им изхвърлиха жълтеникави пламъчета, грохотът бе многократно усилен от каменните фасади наоколо. От гърдите и главата на дядо Леонфорте бликнаха фонтани алена кръв тялото му политна назад.

Джаки вдигна ръка пред устата си и нададе пронизителен вик, но Майк запази самообладание и бързо я дръпна от парапета. Притисна я към асфалтовото покритие на покрива и ясно усети конвулсиите на тялото й. Зелените й очи бяха широко отворени, зъбите й хапеха юмрука, за да не изкрещи отново. Между кокалчетата й плъзва на тънка струйка кръв, бликнала от малките дупки върху бялата й кожа.

Усети, че иска да се изправи, и здраво я притисна. Тя отвори уста да протестира, но той сложи длан върху устните й, поклати глава и изви палец и показалец, изобразявайки пистолет. С това искаше да й внуши, че трябва да останат скрити от куршумите на убийците.

От един отворен прозорец насреща се разнесе пронизителен вой, последваха го объркани крясъци. Майк се надигна и предпазливо надникна над парапета. Дворът беше пълен с хора, но убийците, разбира се, вече ги нямаше. Майк пусна сестра се и изтича към парапета, който гледаше към улицата. Видя как потегля един „Коугър“ в тъмен цвят и с висока скорост се насочва към светофарите на Осемдесет и осма улица. Шофьорът очевидно се готвеше да мине на червено, но видя носа на патрулната кола иззад ъгъла и в последния момент натисна спирачките.

Майк грабна телескопа си и тичешком го отнесе до парапета. Пръстите му трескаво го насочиха към тъмния коугър. Полицейската кола включи синята лампа и сирената си и рязко потегли по посока на къщата. В същия момент светлините на светофара се смениха, шофьорът на тъмната кола даде газ и изчезна по булеварда. Но Майк вече беше успял да види регистрационния му номер.

— Видя ли нещо? — възбудено попита Джаки. — Полицията е тук, можеш да им помогнеш…

— В главата на Майк нахлуха думите й, казани преди малко: „Ти не си като другите мъже в Озоун парк“…

— Нищо не видях — рече на глас той.

— Честна дума? — погледна го със съмнение и разочарование тя.