Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Кръстен на дядо си, Чезаре беше любимец на семейството и това се знаеше далеч извън стените на дома. По тази причина коженият камшик на чичо Алфонс, който висеше окачен на пирон на вратата в банята, далеч по-често влизаше в употреба върху гърба на Майк, отколкото на брат му. Алфонс биеше момчетата делово и съсредоточено, това просто беше част от възпитанието в семейството.

В тази ситуация Майк беше принуден да избира: или да се подчини на семейната традиция и да тачи свято спомена за баща си като Чезаре, или да се разбунтува и да го намрази, защото беше напуснал семейството си. Избра второто, но и до днес не знаеше какво го беше подтикнало в тази посока. На четиринадесет години вече не мислеше за баща си, всичките топли чувства в душата му бяха предназначени за дядото:

Старият Чезаре, неизменно облечен в протъркан черен костюм и широкопола шапка, приличаше на кацнал върху зида сицилиански гарван. Но черните му, потънали в ситни бръчици очи, надничаха изпод периферията на шапката живо, без да пропускат нищо. Имаше огромни квадратни длани, които неизбежно привличаха вниманието на събеседниците му. Обикновено седеше на кухненската маса, пред него имаше водна чаша вино, между пръстите му димеше цигара. Пожълтели от никотина, тези пръсти често стискаха врата на Майк с огромна сила. Дядо Чезаре обичаше да го поучава, историите му бяха безкрайни. Именно в момента на тяхната кулминация жълтите пръсти се впиваха във врата на момчето и то започваше да се гърчи от болка.

— Ти си добро момче — казваше старецът. — Умен си, но по различен начин от останалите… Не е за теб тая работа тук, тоя бизнес… Ясно?

Щеше да измине доста време, преди Майк да разбере какво е имал предвид дядо му. За момента обаче му стигаше, че старият Чезаре го обича, независимо от недостатъка да е различен от останалите.

Същевременно брат му Чезаре си оставаше пълна загадка. Надничайки в очите му, Майк беше сигурен, че вижда онази странна светлина, която откриваше около звездите през ученическия телескоп, коледен подарък от дядо му. Всяка вечер го мяташе на рамо и поемаше към покрива. Разполагаше се на топлия асфалт и насочваше тръбата към небето, избледняло от сиянието на големия град. Представяше си, че е там, горе, на някоя от ярките звезди и гледа към малката Земя с нейните непознати и затова още пожелани континенти.

Втората причина да се оттегля на покрива беше, разбира се, чичо Алфонс. Майк предпочиташе да не му се мярка пред очите, тъй като физическите му изстъпления се бяха превърнали в ежедневие. За негова радост Алфонс се задържаше все по-рядко у дома. По-голямата част от времето си прекарваше в Сан Франциско, зает да утвърждава позициите на новата си фамилия.

Често ставаше така, че докато стоеше на покрива зад телескопа си, Майк чуваше затръшване на автомобилни врати пред къщата. Надничаше над парапета и виждаше как дядо Чезаре се прибира у дома след поредната нощна среща в офиса, където провеждаше повечето от тайнствените си разговори. Друго място за тях беше цветарницата „Фонтенбло“ на улица „Фултън“. Като гледаше отгоре черната широкопола шапка на дядо си и енергичната му походка, душата му се изпълваше с чувство за наследственост.

Най-много обичаше да ходи в офиса на дядо си. Той се намираше на авеню Кондуит, над погребалната агенция „Мастимо“. Тони Мастимо беше възрастен и консервативен човек, когото съдбата беше дарила с четири дъщери, но нито един син да поеме семейния бизнес. Това го принуди да продаде агенцията на дядо Чезаре, след което поведението му претърпя видима промяна. Благоразумно приел офертата на Леонфорте, той вече не беше старият и отегчен до смърт погребален агент. Вкусът му към живота изведнъж се възвърна. Взе си нова жена, купи си малка, но спретната къщичка в Бей Ридж и се отдаде на живот. Пътуваше непрекъснато до Европа, а времето си в Щатите прекарваше в игри на комар и други приятни забавления.

Сделката беше изгодна и за двете страни. Само шест месеца след покупката на агенцията от дядо Чезаре тя започна да дава добра печалба. Отворени бяха още две бюра със същото име в Куинс, които също се радваха на добри приходи. Всичко това се дължеше на търговския гений на дядо Чезаре, а и на високата му репутация.

Възходът на Леонфорте в Озоун парк беше стремителен, но не без обичайните трудни мигове. Защото му завидяха както съперници, така и членове на собствената фамилия. Повечето от тях просто изчезнаха, но най-гласовитите откриха на задните седалки на зарязани в района коли с фалшива регистрация. Всички имаха по една дупка от куршум в тила и това беше достатъчно, за да настъпи мир. Дори най-отявлените врагове на Чезаре Леонфорте разбраха посланието.