Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Виждам нещо… — прошепна той.

— Сянка? — подхвърли Танака Гин, давайки си сметка, че човекът насреща му изобщо не прилича на себе си. — Трябва да ми кажете всичко, Линеър-сан!

Никълъс се втренчи в прокурора, погледът му беше особен. Сякаш гледаше нещо вътре в тялото му. Откъм улицата долиташе фученето на коли и ръмженето на тежки камиони, започнали нощните си курсове.

— Можете да ми се доверите, Линеър-сан. Кълна се!

Никълъс рязко кимна с глава.

— Кажете какво ви разкрива Тао-тао. Ще се разберем, тъй като можем да си помагаме…

— Как мога да ви помогна аз? — дрезгаво попита Никълъс и отмести поглед към прозореца със спуснати щори.

— Няма ли да седнем за малко? — направи широк жест с ръка Танака Гин.

Настаниха се на плетен диван. През щорите проникваха ослепителните отблясъци на слънцето върху водите на река Сумида. Но Никълъс скочи почти веднага, на лицето му се изписа погнуса.

— Това място е прокълнато! — извика той. — Дори въздухът е изпълнен с омраза и гняв!

— Чувал съм, че господин Къртц се отнасял жестоко с жена си — кимна Танака Гин.

— Тя оплаквала ли се е в полицията?

— Не, но това рядко става при случаите с физическо насилие в семейството.

Силуетът на Никълъс се очертаваше в рамката на прозореца, някак сив и самотен. Танака Гин добре го разбираше. Само преди месец беше умрял Ушиба, а приятелство като тяхното не може да се забрави лесно. Той все още не беше успял да излезе от шока.

— Имам желание да ви се доверя — промърмори Никълъс. — Идва момент, в който дори човек като мен изпитва нужда да се довери на някого…

— Не ви казах всичко за Къртц — въздъхна Танака Гин, после тръсна глава и го погледна право в очите: — Липсваха част от вътрешните му органи… Сърце, бял дроб, панкреас… — „Ето причината за тъмното петно на онази снимка, каза си Никълъс. Било е част от дупката, през която са били извадени органите.“ — По думите на патолога са били изрязани с хирургическа точност… Какво ви говори всичко това — вертикалният полумесец, липсващите органи?

Същото беше и в случая с Доминик Голдони, въздъхна в себе си Никълъс. Естествено, нямаше никакво намерение да запознае с тези подробности прокурора Гин.

— Нищо — отвърна на глас той. — Но възнамерявам да извърша някои проучвания…

— Дано ни бъдат от помощ.

В забележката прозвуча нескрита ирония. Отново изпита чувството, че прокурорът знае повече, отколкото показва. Но сега не беше време да мисли по този въпрос, предстояха му по-важни неща. Макар и шокиран, той си даваше сметка, че трябва да се отърси от всичко, което беше пронизало съзнанието му край тази стена на смъртта. Дълбоко и пронизително, това усещане пулсираше в главата му като прясна рана.

Ще се разберем, тъй като можем да си помагаме… С тези думи Танака Гин ясно показваше, че знае пред какво е изправен. Този убиец не е като другите и той инстинктивно го усещаше. Очевидно имаше известна представа за Тао-тао и вярваше, че човек като Никълъс вероятно ще успее да възстанови събитията, изправен на местопрестъплението… Ето защо го беше поканил на среща тук, в дома на Къртц, а не в служебния си кабинет.

Вероятно изпитва отчаяна нужда от помощта ми , съобрази Никълъс.

Замълчаха. Никълъс, защото имаше нужда от време за преоценка на ситуацията; Танака Гин — защото искаше да му даде време за възстановяване на вътрешното равновесие.

Пръв се обади Танака Гин:

— Арестувах оябуна Тетцуо Акинага на публично място и това дълбоко го унижи. Може би допуснах тактическа грешка, тъй като Акинага-сан е достатъчно труден и без да бъде разгневен. Но аз също бях разгневен, тъй като той стана причина за смъртта на човек, когото обичах и уважавах — очите му се насочиха към окървавената стена. — Акинага ме предупреди съвсем недвусмислено: „В отдела ти има механизми, чието действие ще доведе до твоето унищожение…“ Цитирам го дословно. Няма да забравя тези думи, няма да забравя и погледа му…

— Опит на един унизен човек да възвърне част от достойнството си.

— И аз така си помислих — кимна Танака Гин. — Но Акира Шоза — друг оябун на Якудза, ми каза почти същото: „Ако преследвате корупцията, не е зле да се поогледате в отдела си…“ Вие правилно отбелязахте преди малко, че имам репутацията на реформатор. Но това ме откъсна от хората, създадох си могъщи врагове… — прочисти гърлото си и глухо добави: — Някой пречи на следствието срещу Акинага, но не зная кой е той…