Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

С почти сюрреалистична яснота си спомняше първия от серията подобни сънища. Проснат по гръб, с широко отворени очи той гледаше в тавана и виждаше китайските фенери, в ушите му звучеше „Лунната серенада“, тялото му още чувстваше допира на гъвкавите й бедра, гладки и съвършени като скулптурен шедьовър…

После на вратата рязко се почука и в процепа надникна главата на сестра му Джаки.

— Време е да ставаш, Майкъл.

Този момент си остана запечатан в съзнанието му завинаги. С помътено от еротични видения съзнание и подути очи той изведнъж си даде сметка, че именно тя е момичето от вълшебния сън…

Дядо му — Чезаре Леонфорте, на когото бяха кръстили най-големия брат, беше емигрирал в Новия свят през 1910 година. Заселил се в източната част на Ню Йорк в един квартал, известен с името Олд Мил. Там било сицилианското гето, оформено около долния край на Крисънт стрийт, опиращ в Джамайка бей. По-младите поколения преселници знаят това място като „Дупката“ — там улиците и къщите са с десетина метра по-ниско от всяка друга точка на Ню Йорк. Градоначалниците от началото на века били загрижени за бъдещето на Ню Йорк и издали мъдрата заповед всички улици и съответните сгради по тях да се изграждат на определена височина над равнището на реката. Тази заповед не била изпълнена единствено в Дупката. Може би защото там вече имало много постройки, а може би просто защото никой не го е било грижа за емигрантското гето.

В първите години от живота си в Америка дядото на Майк отглеждал кози и продавал млякото им на емигранти като себе си. Скоро обаче се преориентирал към охранителния бизнес, който бил далеч по-съблазнителен. Веднага след това осъществил втория си емигрантски скок — напуснал Дупката и купил просторен апартамент в масивна тухлена сграда, издигаща се в центъра на Озоун парк, на ъгъла на 101 авеню и Осемдесет и седма улица. Тази част на Куинс била населена предимно от сицилианци и неаполитанци, отношенията помежду им били доста напрегнати.

Дори в онези дни преместването от Източен Ню Йорк в Озоун парк представлявало сериозен проблем. И в двата района гъмжало от хулигани, мошеници и лумпени, готови да ти видят сметката за няколко дребни монети. Открай време Източен Ню Йорк се намирал в ръцете на бандата „Фултън-Рокъуей“, известна с инициалите „Ф & Р“, която била пълновластен господар на териториите южно от авеню Атлантик. В Озоун парк върлувала бандата на „Светците“ — млади и безскрупулни бандити, родени през 50-те години. Тази банда дори надминавала по жестокост конкурентите от „Ф & Р“, нейна рожба бил първият в града екип от професионални убийци. Той бил в състав от шестима напълно откачени главорези, които имали навика да се разхождат по булевард Крос бей в лъскав „Форд“ пикап, размахвайки вериги, пистолети и ножове от всякакъв вид.

В тази взривоопасна атмосфера растял Майк. Всяка поява на улицата била свързана с риск, човек трябвало да мисли за евентуалната си самозащита. В случая с Майк обаче взривоопасната атмосфера била не само извън, но и вътре в семейството му. Той бил най-малкото от трите деца, но сестрата, разбира се, не се брои… Мислел непрекъснато за баща си Джон… В онези дни никой не споменавал името на Джони Леонфорте. Нито Алфонс, по-големият брат на Джони и чичо на Майк, нито дядо Чезаре…

Какво се бе случило с Джони Леонфорте? Информация нямаше. Децата му не знаеха дори дали е жив. Съседите загадъчно подхвърляха за огромен скандал, вследствие на който Джони е изчезнал, а дядо Чезаре бил дълбоко унижен. Много от тях твърдяха, че фамилията Леонфорте вече не е същата, но никой не посочваше причините за скандала. Майк не знаеше на какво да вярва, но Чезаре — избухлив и подозрителен, винаги беше готов да се сбие с онзи, който дръзне да подхвърли нещо недостойно за изчезналия им баща. А фактът, че Майк не го подкрепяше в това отношение, само допълнително го ожесточаваше.

Дядо Чезаре беше висок и слаб мъж, коренно различен от ниските и набити сицилианци. Отсъствието на физическа сила компенсираше с остър и комбинативен ум, пред който околните не само се прекланяха, но и потръпваха от ужас. Алфонс от своя страна беше едър и силен като мечок, побойник с твърд и неотстъпчив характер, изпитващ дълбока наслада от физическата болка, която причинява на другите. Чезаре — по-големият брат на Майк, умираше да му подражава. Но битките му обикновено завършваха с пукната глава, разкървавен нос и — о, ужас! — с допълнителното унижение да бъде спасяван именно от чичо си Алфонс. После, естествено, гневът му се изливаше върху беззащитния Майк, който сякаш беше напълно лишен от кръвожадните амбиции на рода.