Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Вероятно всичко щеше да се размине, ако онзи тип — някакво конте с кафяв костюм, не беше размахал юмрук по посока на Майк. Дълго потисканият гняв в душата му изригна като вулкан. Гняв срещу изчезналия баща, гняв срещу надменното поведение на по-големия брат… Червена пелена се спусна пред очите на Майк и той изскочи от колата. Измъкна другия направо през отворения прозорец на бялото му шеви, стисна го за гърлото и започна да блъска главата му в покрива на колата. Пусна го едва когато всичко наоколо се покри с кръв. Тялото на нещастника се свлече на асфалта, а Майк с олюляване се върна във форда, даде газ и изчезна.

Пристигна на авеню Джамайка без повече инциденти. Паркира срещу мрачната каменна сграда на пощата, заключи колата и хлътна във входа на отсрещната сграда. Въздухът тежеше от миризмата на чесън и розмарин. Затича нагоре по стълбите, като вече обмисляше как да похарчи спечелените четиридесет долара. Почука на вратата, но отвътре никой не отговори. Отвори с помощта на втория ключ в ръката си. Озова се в зле обзаведена гарсониера, която вонеше на непрани чорапи. В кухнята бръмчеше стар хладилник „Норг“, кранът в малката баня капеше. Умивалникът под него имаше цвета на форда, паркиран долу.

Апартаментчето беше празно. Майк се върна в дневната, пристъпи към прозореца и хвърли поглед към колата, паркирана под единственото дърво на улицата — посърнало и посивяло от прах. После остави ключовете на кухненската маса, покрита с дебел слой изстинала мазнина. Отвори хладилника и сложи лед върху подутите и обелени кокалчета на дясната си ръка — последица от инцидента с онзи тип на пресечката. Не му се искаше да си тръгне, преди да получи втората двайсетачка. Телефонът в хола започна да звъни, той се поколеба, после бавно вдигна слушалката.

— Ти ли си, Майк? — бръмна познат глас в ухото му.

— Чезаре?

— Какви си ги свършил, да те вземат мътните? — извика брат му. — Нали ти казах какво точно трябва да направиш?

— Какви съм ги свършил? — недоумяващо попита Майк.

— Ти си знаеш, мамка му! — изрева Чезаре. — Но един мой човек в полицията току-що ми съобщи, че ченгетата търсят шофьора на синия „Феърлейн“! Някакъв шибан продавач на застраховки дал номера му на ченгетата малко преди да го откарат с „Бърза помощ“!

— Исусе!

— Какви си ги натръшкал, хлапе? — изръмжа Чезаре, после въздъхна и вече с по-спокоен тон добави: — Я иди до прозореца и виж кво става на улицата!

Майк изви врат и неволно потръпна:

— Виждам една шибана полицейска кола!

— Че какво друго ще видиш, задник такъв! — изръмжа Чезаре. — А знаеш ли кво има в багажника на феърлейна? Пет кила марихуана и още толкоз хероин!

Прекрасно , възкликна в себе си Майк. Шибаният ми брат най-сетне успя да ме вкара в торбата лайна, в която живее от доста време насам!

— И с такива гадости ли се занимаваш? — ревна в слушалката ТОЙ.

— Вадя си хляба, копеле! — викна насреща Чезаре. — Докато ти ходиш да слугуваш на дъртия в шибаното погребално бюро!

— Дядо каза, че ние нямаме нищо общо с наркотиците — изтъкна Майк.

— Слушай го тоя стар пуяк! — изръмжа Чезаре. — Какво знаеш ти за бизнеса, хлапе? Времената се променят, аз зная как да правя мангизи… А дъртият все още си мисли, че живеем в Дупката… Моите уважения, но вече му е време да отива в пенсия!

Майк скръцна със зъби. Ако Чезаре му беше казал тези думи в очите, а не по телефона, с положителност щеше да му извие врата. Сега обаче не можеше да направи нищо друго, освен да изръмжи едно „Майната ти!“

— Хей, хлапе, я си мери думите — изсмя се подигравателно Чезаре. — Слушай сега кво трябва да направиш: слизаш долу и измъкваш стоката, без да те видят ченгетата…

— Но, Чезаре…

— Никакво мрънкане, хлапе! Иначе ще дойда там и ще те насиня здравата!

Майк затръшна слушалката, сви пръстите си в юмруци и ги натика дълбоко в джобовете на панталона. Очите му отново се насочиха към улицата. Проклети ченгета! Положително ще висят тук, докато се появи, дори това да им отнеме цяла нощ! Какво да се прави, по дяволите?

Денят преваляше. Стана шест, той продължаваше да се чуди как да измъкне стоката на Чезаре. Колата на ченгетата си тръгна, но след по-малко от две минути на нейно място се появи друга. Майк седеше до прозореца и наблюдаваше. Ами да, как не се сети по-рано? Обикновена смяна. Работното време на едните е свършило, наблюдението се поема от следващите. Кога ще дойдат да сменят и тях? Направи бързи изчисления. В четири сутринта, ето кога.