Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Разполагам с отличен екип от верни хора — отвърна Танака Гин, изправен гологлав под дъжда. Вдигнатата яка на зеленикавия шлифер беше единственият признак, че си дава сметка за неблагоприятното време. — Радвам се, че веднага се отзовахте на молбата ми за среща.

— Не по-малко от вас желая да установя самоличността на хората, които откраднаха данните на „Кибер-нет“ — отвърна Никълъс.

Танака Гин извади ключ и отвори тежката бронзова врата, върху която бяха залепени оранжеви полицейски лепенки с надпис:

Внимание! Полицейско разследване! Влизането забранено!

Никълъс мълчаливо го последва.

Озоваха се във вътрешността на сграда, която поразително приличаше на класическа сайгонска вила от колониалния период. Осветлението идваше от скрити в стените неонови тръби и безупречно имитираше светлината на мрачния ден, която би трябвало да идва от прозорците със спуснати щори. Въздухът тежеше от миризмата на ароматични пръчици и анасон. В това имаше нещо заплашително и Никълъс неволно се стегна.

Танака Гин затвори вратата след него и се обърна да го погледне:

— Ще бъда напълно откровен с вас, Линеър-сан. Приех да ви помогна в разследването само защото за това ме помоли Танцан Нанги. Той е човек, към когото изпитвам огромно уважение — пристъпи към дългата маса до стената и включи два големи лампиона на бронзови стойки. — Иначе работа имам предостатъчно… Разследвам убийството на Родни Къртц — известен немски бизнесмен, последвано от прегазването на съпругата му Гиай, която е от виетнамски произход. — Разпери ръце и добави: — Тук е бил убит господин Къртц…

Никълъс кимна с глава:

— И аз ще бъда откровен с вас, господин прокурор. На практика не съм молил за помощта ви, винаги предпочитам да работя сам.

— В Токио това е доста опасно занимание. Официално не бих ви дал подобен съвет.

— А неофициално?

— Чувал съм това-онова за вас, Линеър-сан — усмихна се Танака Гин. — Нанги-сан говори за вас като за собствен син. Нещо, което не мога да отмина без внимание… — замълча за секунда, после добави: — Готов съм да ви предложа помощта си, особено ако имате полза от нея. Но… бих предпочел тази помощ да не доведе до усложнения в служебното ми положение.

— Ще имам предвид това, господин прокурор — отвърна Никълъс и усети внимателния поглед на другия изпод полуспуснатите клепачи.

— Радвам се.

Танака Гин извади фенерче и насочи лъча му към стените. Забави се пред нещо, което наподобяваше капчици изсъхнала кръв.

— Желаете ли да изляза, господин прокурор? — попита Никълъс.

Лъчът на фенерчето остана върху кървавите петна.

— Предполагам, че сте познавали убития, Линеър-сан.

Аха, ето какво си чувал за мен, въздъхна в себе си Никълъс.

— Срещал съм го веднъж-дваж пъти — кимна той. — Но не го познавах отблизо.

— Така ли? — извъртя се на токовете си Танака Гин, клепачите му леко се повдигнаха. — Но той е бил един от партньорите ви в „Кибер-нет“…

Проклет да е онзи хлапак Канда Тьорин с манията му да пусне „Кибер-нет“ по най-бързия начин! Този прокурор знае за системата повече от мен!

— Съжалявам, не знаех това — призна на глас той. — Вие очевидно сте подготвен добре, следователно знаете, че аз не съм участвал пряко в изграждането на „Кибер-нет“…

— Възможно ли е това? — леко изви вежди Танака Гин. — Технологията на „Кибер-нет“ е създадена със съдействието на специалисти от вашите американски предприятия. Нима не сте бил в течение?

Нека Тьорин ти отговори на този въпрос, въздъхна в себе си Никълъс.

— Решението за това начинание е било взето от Нанги-сан — поясни на глас той. — През това време аз бях по работа в чужбина. Доколкото разбирам, икономическата обстановка е такава, че „Кибер-нет“ трябва да влезе в действие веднага, без никакво отлагане. „Сато интернешънъл“ не е била в състояние да финансира проекта сама и Нанги-сан е потърсил партньори. Идеята е била добра, тъй като на този етап компанията не би могла да си позволи заробващи кредити.

Танака Гин мълчаливо се доближи до стената, постоя известно време така, после поклати глава:

— Питам се дали е станало тук, до бара… Бил е прободен с изключително остър нож, никой от моите хора не е виждал подобно нещо… При това неведнъж, а многократно…

— Има такива оръжия — кимна Никълъс. — Използвали са ги за посичане.

Танака Гин извади снопче снимки от външния джоб на сакото си и му ги подаде, без да извръща глава. Бяха направени от полицейските фотографи и показваха трупа на Родни Къртц гол, в едър план. Лицето, раменете и гърдите му бяха жестоко насечени.