Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Но какво правиш?! — промърмори Пол Черния и напусна мястото си до прозореца. — Нали се бяхме разбрали, че…

Бърнис вдигна ръка, в сочния контраалт на гласа и се появи стоманена нотка:

— Той заслужава да научи всичко.

Полковникът с трепет разгърна папката. Вътре имаше материали за Г-2, които добре познаваше. От устата му излетя въздишка на облекчение, ръцете му запрелистваха материалите. Така стигна до последната страница, към която бяха прикрепени два обикновени бели листа, подпечатани с официалния печат на Г-2. Прочете съдържанието им и ужас стисна сърцето му. На първия лист беше описано съдружието му с Микио Оками, при това до последния детайл. Заглавието на втората страница беше такова, че нямаше смисъл да продължава:

Еврейското минало на полковник Линеър.

Думите пламтяха върху хартията с огромна сила, сякаш бяха написани с живи въглени, а не от обикновена пишеща машина. В главата му нахлу част от монолога на Ричард III:

Убийство, грозно и отвратително!

Всичките грехове на света се надвесиха над банката в съдебната зала и закрещяха:

„Виновен, виновен!…“

— Това е екземплярът, който се съхранява в канцеларията на Г-2 — меко поясни Бърнис. — Сенаторът вече притежава копие от него, предостави му го Пол… — Полковника вдигна глава и срещна твърдия поглед на блестящите й очи. — Предполагам, че си давате сметка какво ще стане, нали? Вие сте евреин. Макейб ще ви обвини в сътрудничество с комунистите по простата причина, че няколко известни евреи са демонстрирали връзките си с тях… Още повече, че вие сте британски гражданин, съумял да получи висок пост в Окупационната армия. Дори само този факт вече предполага, че доста хора във Вашингтон ви ненавиждат… Те с удоволствие ще пируват над гроба ви. — Протегна ръка и взе папката. — Сега вече заплахата е съвсем непосредствена, господин полковник. Защото и вие ще се окажете сред хората с разбити кариери… Въпросът става личен.

— А Г-2? — прочисти гърлото си Полковника. — Запознати ли са неговите ръководители със съдържанието на тази папка?

— Още не, очакват допълнителни сведения — Бърнис откачи последните два листа и ги размаха във въздуха. — Искате ли да ги унищожим?

Полковникът мълчаливо кимна, извади тежка сребърна запалка и щракна капачето. Пламъците жадно погълнаха компрометиращите материали.

Съвестта ми има хиляди езици, всеки с по няколко отвратителни пипала… Те съскат и се гърчат, обвинявайки ме в насилие…

Колко е бил прав Ричард III, въздъхна Полковника, докато очите му следяха как Бърнис пуска пепелта в сребърния поднос за чай.

— Жребият е хвърлен — прошепна игуменката и старателно се прекръсти. — Сега трябва да решим какво ще правим по-нататък…

Майор Джак Доноу влезе в задните стаички на торукото в отлично настроение.

— Познайте кой ще гостува на Г-2 идущата седмица — усмихна се на Полковника той. — Информацията е строго секретна, но аз ще…

Думите замряха в гърлото му, очите му се оцъклиха. Беше толкова смаян, че дори не помръдна, когато тялото на Полковникът се стрелна напред и го прикова към стената. Болезнено удари главата си, зъбите му изтракаха, пред очите му затанцуваха звезди. Преди да разбере какво става, Полковника придърпа с крак близкия стол и го бутна да седне. Неволно стисна клепачи, сякаш искаше да прогони тежък кошмар. Остро металическо изщракване обаче го накара веднага да ги отвори.

— Но какво…?

Не успя да довърши, тъй като дулото на собствения му служебен револвер се оказа дълбоко натикано в устата му. Вкусът и дължината му накараха стомаха му да се свие. Исусе Христе , искаше да извика той. Всемогъщи Исусе на кръста!

— Ще броя до три — изръмжа в ухото му Полковника. — После ще намажа стената с мозъка ти! Ясно ли е, Доноу?! — Майорът замръзна на мястото си, сякаш това беше единственият начин да се спаси. — А след това ще тикна този револвер между пръстите ти, ще пръсна красивите снимки из стаята и ще повикам военната полиция! Нека сами си направят заключението…

Конвулсии пробягаха по тялото на Доноу, стори му се, че всеки момент ще повърне.

— Хайде, направи го! — изръмжа Полковникът и тикна дулото още по-навътре. — Тъкмо ще се задавиш в собствените си нечистотии!

Майорът успя да се овладее.

— Ти ми погоди тоя номер, нали, Доноу? — изсъска Линеър. — Какво те накара да рискуваш толкова? Нима си въобразяваше, че няма да видя досието, което си ми съставил? Мръсно фашистко копеле!