Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— У дома положително не можем да очакваме такова обслужване — промърмори сенаторът, обръщайки се към Доноу. — Най-много да издебнем някоя секретарка и да я плеснем по дупето… — тлъстаците му се разтърсиха от смях.

После му представиха Ейко.

— Имате ли момчета в тая дупка? — безцеремонно попита Макейб. — Имам предвид млади и красиви хора, които притежават известни умения… — отново се разкикоти, очевидно опиянен от свободата, която му предлагаше японското торуко. Особено ако я сравняваше с отегчителните официални разговори в щаба на окупационната армия.

— Имаме — увери го Ейко и умишлено засрича английските думи. — Всички са първо… първо…

— Първо качество, а? — изрева Макейб и бавно я последва към стая номер 7. На прага се обърна и подхвърли на Доноу: — Това е гвоздеят на програмата, нали, Джак? — Хвана топката на бравата и заповеднически добави: — Ти ще ме чакаш да свърша, после можем да похапнем…

Стая номер седем беше готова да посрещне високия гост. Скрит зад двойното стъкло на стенното огледало, Полковника неуморно натискаше бутона на своя фотоапарат. Имаше за какво, тъй като тлъстото и космато тяло на сенатора демонстрираше изненадващо пълен и енергичен комплект сексуални упражнения върху слабичко японче, което едва ли беше на повече от 12–13 години. Полковникът беше живял на Изток достатъчно дълго, за да се впечатлява от хомосексуализма, но винаги се беше питал как може да се прекрати насилието над непълнолетни… Не изпитваше гняв от сцените, които се разиграваха пред очите му. Сексуалните навици са част от културното наследство на един народ и той нямаше нито морално, нито законно право да се бърка в тях.

Позволи си доволна усмивка, едва когато в стая номер 7 се появи Джони Леонфорте, гол, както майка го беше родила. Такива са законите на човешката природа, Ейко-сан отново се беше оказала права… Изтощеното момче вече спеше на пода, но сенаторът, все още възбуден, беше позвънил да му изпратят друго.

— Света майко! — втренчи се в Джони Леонфорте той. — Не си ли прекалено дърт?!

Джони се засмя, протегна ръка и се представи.

— Сенатор Джаклин, ние с вас имаме да обсъдим доста неща — подхвърли той.

— Така ли? — промърмори Макейб и хвърли разтревожен поглед към заспалото на пода момче.

— Точно така — дари го с най-ослепителната си усмивка Джони. — А междувременно лично ще се погрижа да имате най-добрия секс, който може да предложи тази страна, при това всяка вечер от престоя ви…

— Аз живея в Съединените щати, господин Уоксман — скептично поклати глава сенаторът. — По-точно във Вашингтон, област Кълъмбия. Хората там не приемат сексуални навици като моите…

Още по-добре, сенаторе — отвърна Джони и почтително се поклони. — Аз съм… как да кажа… опитен в този бизнес и съм изцяло на ваше разположение. Всяко ваше желание ще бъде закон за мен!

Полковникът следеше сцената с неотклонно внимание. Тя беше онази крехка част от плана му, която не можеше да дирижира и за която изцяло разчиташе на самообладанието на Джони. С въздишка на облекчение видя, че гангстерът се справя успешно и снимките с перверзиите на Джаклин Макейб не само ще предизвикат фурор сред сенаторите на Капитолийския хълм, но и веднъж завинаги ще ликвидират влиянието на фамилията Леонфорте сред вашингтонските политици.

Безпокойството му бързо се стопи, особено след като стана свидетел на парада на японски момченца, майсторски организиран от Джони… Тоя тип наистина прояви завидна изобретателност.

— Всичко приключи! — доволно се усмихна Ейко, почти скрита зад огромната чиния със „суши“. — Вие пипнахте не само сенатора Макейб, но и цялата фамилия Леонфорте! Бърнис и Пол са ви много задължени!

— На вас разчитам — усмихна се Полковника, доволен от апетита й. — Трябва да ги убедите да спазят своята част от уговорката…

— Не се безпокойте — кимна Ейко, хвана с пръчиците късче тлъста риба, натопи го в соевия сос и го хвърли в устата си. Челюстите й ритмично се задвижиха, очите й се премрежиха от удоволствие. — Това е най-доброто суши, което някога съм яла… Как открихте ресторантчето?

— То е собственост на Оками.

— Аха, Оками… — проточи тя и избърса устните си с книжна салфетка. — Успяхте ли да го задържите настрана от цялата операция?

Полковникът кимна с глава.

— Не беше лесно, а и не ми е особено приятно — призна с неохота той. — Дано някой ден не ми отвърне със същото… — Очите му се насочиха към прозореца. — Познавам характера му… Разбере ли, че Леон Уоксман е Джони Леонфорте, нищо няма да го спре. Просто ще отиде и ще го ликвидира! Това обаче не отговаря на моите планове. Искам Джони да е жив, докато провали цялата фамилия Леонфорте…