Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Добре де, не сте… Но аз съм чувал… При това не само съм чувал, но и го познавам отлично. По-добре дори от шибаната му майчица!…

— Много интересно, но…

Вратата отскочи на пантите си, в стаята влетя Ейко.

— Полковник-сан! — извика задъхано тя. — Моля ви, елате бързо! Двама клиенти се сбиха! Единият е в кръв, а другият…

Полковникът скочи и се устреми към вратата.

— Моля да ме извините, господин Уоксман — обърна се от прага той. — Веднага се връщам… — стъпките им заглъхнаха по коридора.

— Извинен си, приятелю — промърмори в празната стая Джони. — Можеш и да не бързаш… — стана, надникна в коридора и се настани зад бюрото на Линеър. Издърпа най-горното чекмедже и извади папката, която Полковникът беше прибрал при внезапното му посещение. На корицата й имаше печат на Г-2 с надпис „Строго секретно“. Американското военно разузнаване, кимна с одобрение Джони. Почти веднага попадна на плановете за тайното посещение на сенатора Джаклин Макейб, насрочено за началото на следващата седмица. Вниманието му беше привлечено от забележка в полето, изписана със ситен, нервен почерк:

Вторник, 23 нула-нула, Доноу ще доведе М. тук. Да се подготви стая №7. Максимални мерки за сигурност.

Сърцето на Джони блъскаше като чук в гърдите му. Сенаторът Макейб ще посети „Тенки“! Той вече имаше информация за точния ден и час на пристигането му — всичко съвпадаше. Господи, това е шанс, който идва един път в живота! Нито баща му, нито брат му Алфонс бяха успели да се докопат до Макейб. Фамилията Леонфорте има какво да предложи на сенатора, който без съмнение е един прагматичен мъж, и нещата ще се оправят. Много благодаря, полковник Линеър , ухили се той и вдигна глава. Откъм коридора прозвучаха приглушени гласове, папката бързо се върна на мястото си. Полковникът влезе точно когато Джони се настаняваше обратно на стола си.

— Още ли сте тук? — раздразнено попита той, седна зад бюрото и започна да пише нещо.

— Неприятности? — спокойно го изгледа Джони.

— Нищо особено, вече се оправих…

— Пак ви повтарям, с Пол Черния няма да ви е лесно…

Полковника рязко вдигна глава:

— Вече ви казах, че не познавам този човек!

— Тъй ли? — ухили се Джони. — Е, хубаво тогава…

— Вижте какво, господин…

— Уоксман.

— Само си губите времето, господин Уоксман!

— Добре, добре — вдигна длани Джони и започна да се изправя. — Отивам си. Може пък вие да излезете прав… — на лицето му светна приятелска усмивка. — Пак ще се видим…

Във вторник вечерта Полковникът беше изключително нервен. Планът му беше изтънчен и остроумен, но доста крехък. От него зависеха много неща, същевременно още повече неща можеха да го провалят.

— Крехък… — замислено повтори Ейко, изслушала безмълвно опасенията му. После бавно поклати глава. — Аз не мисля така. Залагаме на човешката природа, нали? Това е най-сигурното нещо на света… — на лицето й се появи усмивка. — Не се безпокойте, полковник-сан. Какво е най-лошото, което може да се случи?

— Макейб да се измъкне от капана, а после да ме разпъне на кръст като евреин със симпатии към комунистите… А Оками да разбере, че умишлено не му казвам нищо за Джони Леонфорте… — Тикна лулата между зъбите си и мрачно добави: — Две катастрофи от личен характер, за които дори не ми се ще да мисля…

— Хубаво е, че знаете от какво да се пазите — промълви Ейко. От начина, по който го каза, ясно личеше гордостта й от участието й в една толкова сложна операция. Полковника усети, че подкрепата й го успокоява.

— Благодаря, Ейко-сан — простичко рече той.

— Нищо не съм направила, полковник-сан — скромно сведе поглед тя.

Той опря длани на бюрото и бавно се изправи:

— Независимо от развоя на събитията, съм решил тази вечер да ви заведа на най-доброто „суши“, което може да се намери в Токио…

Тя замълча, което в нейния случай със сигурност означаваше съгласие.

Доноу доведе сенатора Джаклин Макейб точно в 23,00 часа. Беше едър мъж с оплешивяло чело и синкави от бръснене бузи, над яката на ризата му висяха няколко гънки тлъстина. От тялото му се разнасяше миризма на дезодорант и пот, свинските, разположени близо едно до друго очички наблюдаваха света с навъсено подозрение.

В замяна на това притежаваше забележителна самоувереност и беше толкова сладкодумен, че би намерил слушатели дори ако започнеше да чете телефонния указател. И в крайна сметка именно тези качества бяха от значение.

Запозна се с предлаганите в „Тенки“ услуги като военен командир, започнал инспекция на поверените му части. Полковникът беше почти сигурен, че вижда как му текат лигите.