Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Дулото рязко излезе от устата на нещастника, последва оглушителен плесник, който го събори от стола. Доноу се сви в ъгъла на помещението, прибра колене към гърдите си и започна да плаче.

Лицето на Полковникът се сбърчи от отвращение. Обърна стола и го яхна, очите му не изпускаха сгърчената на пода фигура.

— Чакам, майоре! — заплашително изръмжа той.

Доноу подсмръкна и изтри носа си в ръкава на униформата.

— Бях… Бях уплашен… Не знаех какво друго да сторя. Трябваше да се спася по някакъв начин…

— И това е всичко, така ли?

Онзи безмълвно кимна с глава.

Защо пък не, каза си Полковника. Понякога най-искрени са именно неубедителните отговори.

— Слушай ме внимателно — решително започна той. — Зная за тайното посещение на сенатора Макейб, което започва в понеделник. Запознат съм и с някои от странните му сексуални привички… — помълча за миг, после продължи: — Зная и за теб , Доноу! — изчака онзи да вдигне глава и заби поглед в кървясалите му очи. — Вие с Макейб си бяхте дружки, докато той служеше в армията, нали? Оттам го познаваш така добре… — Малки, но полезни късчета информация, събрани от някогашните партньори на Макейб.

Полковникът се изправи, блъсна стола встрани и сграбчи яката на Доноу. Онзи се озъби, в очите му блесна див ужас.

— Сега слушай внимателно, защото трябва да изпълниш абсолютно точно това, което ще ти кажа! — Револверът в ръката му помръдна, Доноу уплашено се дръпна назад. — Искам да те предупредя, че ако се опиташ да ме измамиш, това нещо ще го тикна в устата ти и с удоволствие ще дръпна спусъка! Ясно ли е?

Все още зашеметен, Доноу мълчаливо кимна с глава.

— И още нещо — подхвърли Полковника. — Досието ми в Г-2 е подменено, в него липсват онези два листа, които си добавил… Ако пак се опиташ да ги сложиш там…

— Няма! — прошепна майорът и тялото му потръпна от ужас. — Няма, заклевам се!

— Съжалявам, но в стаята ми правят ремонт — каза Ейко, посрещнала Леон Уоксман на прага на торукото. — Ще трябва да идем в друга…

Уоксман разсеяно кимна с глава. Мислеше за евентуалната сделка, която трябва да сключи, след като тази японска курва го облекчи.

Ейко го поведе към задната част на къщата. В коридора прозвуча висок и очевидно ядосан глас, Уоксман неволно забави крачка.

— Пет пари не давам какво мислиш ти! — гласът идваше от стаята на Полковника, който очевидно говореше по телефона. — Тази операция ръководя аз! — Мълчание. Джони спря и затаи дъх. — Точно така! — обади се след малко ядосаният глас. — А сега ме чуй добре, господин Матачино!…

— Мамка му стара! — простена Уоксман и леко се плесна по челото. — Забравих включени фаровете на колата си! — усмихна се на Ейко, която се беше обърнала и го наблюдаваше с открито недоумение. — Ето какво ще направим, скъпа… Ти иди да подготвиш нещата, а аз веднага се връщам!

— Хай — покорно кимна тя, поклони се и му посочи вратата на стаята.

Уоксман се завъртя и тръгна обратно. Изчака щракането на ключалката зад Ейко, пъргаво отскочи назад и залепи ухо до вратата на Полковника. Страшно много искаше да разбере какви ги върши онзи лъжец Пол Матачино „Черния“…

— Господин Матачино, вие наистина поставяте търпението ми на изпитание! — продължаваше да вика отвътре Линеър. — Така ли? На мен заплахи не ми минават! Предлагам да ви пратя кола и да… Ало? Ало? — разнесе се затръшване на слушалка, последвано от сподавена ругатня: — Гаден мръсник!

Джони Леонфорте чу достатъчно. На устата му се появи коварна усмивка. Почука на вратата, изчака сподавеното „влез“ и натисна бравата.

— С какво мога да ви помогна? — погледнато иззад бюрото полковник Линеър. — Мисля, че сте объркал стаите…

— Не съм — поклати глава Джони, придърпа близкия стол и се отпусна в него.

— Кой сте вие?

Британец, помисли Джони. При това цял полковник…

— Леон Уоксман — представи се той, без да подава ръка, спомнил си, че британците имат странни правила за поведение.

— Полковник Денис Линеър — отвърна човекът зад бюрото, кимна с глава и прибра в чекмеджето папката, над която работеше. После кръстоса ръце пред гърдите си и попита: — С какво мога да ви помогна, господин Уоксман?

— По-скоро е обратното — усмихна се Джони. — Мисля, че аз съм този, който може да ви помогне…

— Така ли? — хладно изви вежди Линеър.

— Точно така. Случайно разбрах, че имате проблеми е един човек на име Пол Матачино „Черния“…

— Никога не съм чувал за него.