Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Всички сме грешни, полковник… Нима ще хвърляте камъни по себеподобните си?

Усетил правотата в думите й, Полковника замълча. Наистина нямаше право да бъде съдник на тези хора, особено след като сам нарушава законите и дори убива в името на своите убеждения… Нима не прибягва до услугите на Якудза? Нима не е в едно легло с тях , за да постигне целта си?

— Какво искате от мен? — глухо промълви той.

Пол Черния смаяно го погледна, после премести очи към Бърнис.

— Имаме нужда от помощта ви за задържане на нещата. Получихме своето от сенатора Макейб, но с тревога следим все по-истеричните му антикомунистически изяви — в гласа на Бърнис се появи заповедническа тежест. — Кампанията му за гонене на вещици е заплаха за нас.

— Крайно време е да го размажем! — изръмжа Черния и стовари огромния си юмрук върху масата.

— Затова ли искате моята помощ? — вдигна вежди Полковника.

— В началото на другата седмица Макейб пристига в Токио — съобщи Бърнис.

— Прекрасно! — промърмори Полковникът и се надигна от мястото си. — Ще извадя пистолета и ще му видя сметката!

— Мадона! — проплака Пол Черния и отчаяно се плесна по челото. — Защо ни трябваше да се занимаваме с тоя тип, Бърнис?

Тя изви глава да го погледне и замислено отвърна:

— Защото без него няма да направим нищо… Никой от нас не може дори да припари до сенатора Макейб.

— Дявол или не, аз не искам да имам нищо общо с това убийство! — отсече Полковника.

— Какво убийство? — размаха ръце Пол. — Кой, по дяволите, е споменал тук за някакво убийство?

— Нали сам каза, че е време да го размажеш — припомни му Полковника.

— Да, но…

— Моля, седнете! — обади се заповеднически Бърнис. — И двамата!

Изчака ги да се подчинят, после спокойно се извърна към госта:

— Полковник, ние трябва да неутрализираме сенатора Макейб и това е всичко. Не е нужно да го убиваме, достатъчно е да го лишим от влияние…

Полковника дълго мълча. Ръцете му механично тъпчеха лулата. Най-накрая запали, изпусна облаче ароматен дим и вдигна глава:

— Това би могло да се уреди… Но на определена цена.

— Парите не са проблем — нетърпеливо подхвърли Пол.

— Не ставай смешен, приятелю — изгледа го ледено Бърнис. — Полковникът е прагматичен мъж, парите едва ли ще имат място в нашето споразумение…

— Че какво друго? — объркано я погледна Пол.

Полковникът изчака малко, после вдигна глава:

— Първото ми условие е да се срещна с Фейт…

— Не! — изрева Пол. — В никакъв случай! Фейт е извън тази сделка!

Полковникът се извърна да погледне Бърнис.

— В случая Пол е прав — каза тя. — Освен това Фейт отдавна се върна в Щатите.

— Само тя е в състояние да потвърди това, за което говорим.

— Виждаш ли? — размаха ръце Черния. — Тоя тип не вярва нито дума на това, което му казахме! — Извърна се към полковника и гневно просъска: — Имаш думата й, да те вземат мътните! Забрави ли, че е монахиня?!

— Достатъчно, Пол!

Едрият мъж се извърна към спуснатата завеса на прозореца и стисна зъби. Очите му хвърляха мълнии.

— Страхувам се, че по този въпрос не можем да се пазарим, господин полковник! — твърдо изрече Бърнис. — Фейт просто я няма и вие трябва да се примирите с този факт!

— А давате ли си сметка какво искате от мен, сестро? Нима то е по-различно от бруталното убийство? Вие просто искате да взема живота на сенатор Макейб! Защото без кариера и със съсипана репутация той вероятно ще опре дулото в слепоочието си!

— Това би било идеалното разрешение за всички! — обади се откъм прозореца Пол. — Този маниак е истински дявол! Казвам това, защото съм му сърбал попарата!

Бърнис и Полковника не му обърнаха внимание.

— Представяте ли си какво може да направи с Америка човек като Макейб — промълви тя. — Ще я разкъса на парчета! Няма да го спрат нито приятели, нито семейство, десетки и стотици хора ще бъдат съсипани!

— Представата няма да ни помогне — поклати глава Полковника. — Нещата опират до нещо съвсем просто: вие искате от мен да разчистя мръсотия, в чието натрупване имате пряко участие…

— Нищо подобно — поклати глава Бърнис, извърна се към вратата и леко повиши глас: — Ейко-сан!

Японката влезе, подаде на Бърнис някаква папка със зелени корици и побърза да напусне помещението, без дори да погледне към Линеър. Така бягат хора, станали неволни свидетели на тежка катастрофа.

Бърнис мълчаливо протегна ръка и Полковника взе папката. Имаше чувството, че кориците й парят.