Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Което означава бърза смърт за „Сато“ — поклати глава Никълъс, в очите му блеснаха светкавици. — Как допуснахте да се забъркаме с подобни партньори? — Дълбоко в душата си имаше отговор на този въпрос. Просто трябваше да е тук. Здравословното състояние на Нанги се беше влошило и на практика нещата са били движени единствено от този Тьорин. Именно той е сключил сделката с „Денва“, воден от прекомерните си амбиции, а може би и от нещо друго… Помисли за момент, после кимна. — Добре, организирайте срещата за утре сутринта, точно в десет.

Отново насочи поглед към съобщенията на екрана. Измина доста време, преди да усети, че не вижда нито дума. Тьорин продължаваше да стои на крачка зад него, търпелив като змия. Нека чака, реши Никълъс.

Направи опит да се свърже с Макнотън, но часовата разлика му попречи. Остави му бележка на телефонния секретар, отбелязвайки, че онзи предвидливо му беше изпратил биографиите на кандидатите. После потърси съобщение от Оками, но не откри нищо. Какво стана с този човек? Тьорин се обърна и излезе в момента, в който звънна телефонът. Нощният мениджър на завода в Осака имаше проблеми с контрактите за фиброоптични влакна. Никълъс му даде няколко указания, вдигна глава и видя, че Тьорин отново е в кабинета.

— Идеята за сътрудничество с „Денва партнърс“ е била ваша, нали? — изгледа го хладно той. — Все още не зная дали тя ще бъде катастрофа или успех, но не мога да разбера как сте допуснали Нанги-сан да подпише договор с толкова неизгодни за нас клаузи!

— Нямах избор — отвърна с типично японско покорство Тьорин. — Условията на договора се диктуваха изцяло от другата страна, без възможност за преговори по отделните клаузи. Те отлично знаеха, че изпитваме остра нужда от капитал за въвеждането на „Кибер-нет“ и няма към кого друг да се обърнем…

— Ако бях тук, положително щях да намеря партньори в Америка, които нямаше да ни притискат с толкова алчност…

— На мен лично много ми се искаше да сте тук. Вашият опит щеше да ни бъде от огромна полза. Признавам, че се повлиях от прекомерния ентусиазъм на Нанги-сан… — Тьорин покорно сведе глава. — Но той също се дължеше на вас… Защото именно от вашите лаборатории в Щатите получихме новата видеотехнология и Нанги-сан се вкопчи в нея като удавник за сламка… Рецесията и политическата нестабилност се проточиха прекалено дълго. Хора като него положително се опасяват, че тази страна е пред колапс…

— В душите на старите хора понякога се ражда нещо особено, нещо като втора кожа… Но ние не трябва да се страхуваме от него… — Едва когато произнесе тези думи на глас, Никълъс си даде сметка, че те се отнасят и за собственото му състояние.

Остави се на мрака… Кшира.

Очите му се върнаха върху лицето на Тьорин, решението беше взето.

— Нанги-сан е убеден, че мога да ви имам доверие — промълви той. — Затова ще ви кажа как възнамерявам да действам по време на утрешната ни среща с „Денва партнърс“. По всичко личи, че ще се опитат да получат контролния пакет на „Кибер-нет“, но ние не трябва да допуснем това. Очаквам безрезервно сътрудничество от ваша страна, тъй като битката ще бъде тежка…

— Горд съм, че ме удостоявате с доверието си, Линеър-сан — поклони се дълбоко Тьорин. — Уверявам ви, че ще направя всичко възможно да го оправдая.

Канда Тьорин не се прибра у дома, а влезе в колата си и включи шифъра на личното си „Ками“. После подкара безцелно по мокрите улици. На няколко пъти се връщаше по маршрута, който току-що беше преминал, очите му внимателно следяха трафика в огледалцето за обратно виждане. Не забеляза преследвачи.

Най-сетне спря пред железобетонна сграда в Тошимаку, окичена с антени и сателитни чинии. В единия край на покрива беше монтирано широко огледало, чието предназначение беше да улавя слънчевите лъчи и да ги препраща в миниатюрната градина до входа. На пресечката в дъното на уличката мигаха неоновите реклами на някакъв бар.

От часовника на таблото установи, че е подранил. Включи радиото и изслуша новините. Финансовите кръгове все по-открито подкрепяха кандидатурата на реакционера Канзай Митцуи за министърпредседателския пост. Шансовете на министъра на финансите Хитомото за коалиционна подкрепа се свиваха. Политическите сили продължаваха битката помежду си, а икономиката се рушеше. Лоша работа, въздъхна в себе си Тьорин.

Край стъклото съскаха коли, ситни дъждовни капчици проблясваха с всички цветове на дъгата. Корпусът на голям микробус за миг затъмни уличните лампи, после отмина. Настъпи тишина.