— Това ли? — попита Майк и махна по посока на веригата със самочувствието на цирков фокусник. — Това е Микио Оками. Оябун на оябуните, самият Кайшо !
— Кайшо ли? — замаяно попита Тьорин. — Аз мислех, че той е плод на въображението, някакъв мит…
— Някога за мит е било считано и твърдението, че земята е кръгла — отвърна Майк.
Очите на Тьорин най-сетне се отместиха от голото тяло и потърсиха лицето на Майк. Веднага забеляза, че човекът насреща му открито се забавлява.
— Нищо не разбирам — поклати глава той.
— Всяко нещо с времето си — изръмжа Майк и на лицето му се появи налудничава усмивка. — Казвам се Майкъл Леонфорте, в момента приключвам една сделка, която ще ме направи наследник на бизнеса на Акинага.
— Акинага-сан е якудза! — почти се задави Тьорин. — Дори да повярвам, че доброволно е решил да отстъпи ръководството на клана Шикей, той едва ли би го предложил на вас — един гайжин!
— Забравете тези глупости! — сопна му се Майк.
— Светът се промени, правилата на играта — също. — Време е да се събудите. Отдавна вече не сте „ичибан“ — всепризнатите лидери. Играта придоби глобален характер, приятелче. Всичко се преплита, дявол да го вземе! Което означава, че всичко е възможно, стига да си достатъчно умен да го постигнеш… — Пристъпи напред и прегърна госта през рамото. Недопустим жест, крещяща обида към традиционния етикет. Тьорин буквално се смали и това доведе до нова усмивка върху лицето на Майк. — Най-добре е да се подготвите за сключване на нови съюзи — изръмжа той. — Само стратегически важни партньори могат да ви спасят… — Пръстите му стиснаха рамото на Тьорин. — Аз не се обиждам, повярвайте ми… Когато ме опознаете отблизо, ще видите, че при мен всичко е възможно.
Тьорин се откъсна от грубата му прегръдка и посочи тялото на Оками:
— Защо сте го направили?
— Част от предварително планираната операция, Тьорин-сан. Няма от какво да се безпокоите. По-добре се концентрирайте върху собствената си роля…
— Каква роля? — погледна го с недоумение Тьорин.
— Как каква? — изви глава Майк. — Нали заради нея сте тук?
— Дойдох да видя Акинага-сан.
— Точно така — кимна американецът. — Защото работите за великия оябун, нали? — Разпери ръце и добави: — Което означава, че сега работите за мен!
— Къде е Акинага-сан? — огледа се Тьорин. — Искам да…
Замълча и се закова на място, усетил хладното дуло на револвер 38-и калибър в слепоочието си.
— Време е да уточним правилата! — изръмжа заплашително Майк. — Ти вече не искаш нищо друго, освен да изпълняваш моите заповеди! Ясно ли е?
Тьорин кимна с глава.
— Дължиш всичко на парите и влиянието на Акинага — продължи с по-спокоен тон Майк, променил гласа си като хамелеон, пробуждайки други, съвсем различни чувства в душата на събеседника си. — Той те измъкна от улицата и компаниите на „нихолин“ — новите нихилисти сред младежта, чиито родители работят и печелят прекалено много, за да дават добър пример на поколението си. Обезкуражени от успехите на бащите си, тези хлапаци предпочитат да зарежат всякакви амбиции и да излязат на улицата, да затънат в мръсотията на наркотиците и животинския секс, на мощните мотоциклети и дивите оргии…
В настъпилата кратка пауза Тьорин правеше отчаяни опити да не гледа към татуираното тяло на Оками.
— Такъв беше и ти, когато Акинага те прибра от улицата, нали?
Вцепенен от ужас, Тьорин не отговори.
— Той ти даде подслон, образование и цел в живота — продължи Майк и леко сви рамене. — Какво повече би могъл да желаеш? — От гърдите му се откърти язвителен смях. — Ще ти кажа какво… Акинага е един шибан нещастник… Мислиш, че му пука за теб? Нищо подобно! Пет пари не дава дали си жив, или мъртъв, единствената му цел е да има полза от теб. Но сега аз съм ти господар, а при мен ограничения няма. Разбираш ли? С мен можеш да натрупаш истинско състояние! Можеш дори да управляваш в известни области, стига да постъпваш както трябва… — Ръката му се плъзна към слабините на Тьорин. — И ако имаш задник за тази работа, разбира се!
Младежът отново кимна с глава.
— Окей — прибра револвера Майк. — Ето каква е работата: ти си проникнал в „Сато интернешънъл“, точно това те прави ценен в очите ми. Защото аз пък контролирам „Денва партнърс“! — Ухили се и добави: — Би трябвало да видиш лицето си, Тьорин-сан… Не гледай толкова слисано, аз дърпам конците на някои неща от доста време насам… Видях сметката на Родни Къртц, но преди това шибах жена му във всички дупки и в колкото пози успях да се сетя… Гиай Къртц мразеше мъжа си и с удоволствие изплю всичките му тайни… Получих неговия дял в „Денва“ и елиминирах опозицията вътре в компанията…
Читать дальше