Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Усети студена пот по гърба си. Вероятно така се чувстват дивите зверове, затворени в клетките на зоологическата градина. Точно като загадъчния мъж, който крачеше до него, превърнал се неусетно в истински приятел.

Откриха адреса и натиснаха бутона на звънеца, под който с калиграфски букви беше изписано името Д. Канагава. Входната врата щракна и се отвори, след секунди се изправиха пред апартамента.

Канагава се оказа представителен джентълмен, надхвърлил шестдесетте. Косата и мустаците му бяха стоманеносиви, лицето кръгло, тялото — пъргаво и стегнато. Поздрави ги официално, после ги представи на съпругата си и 12-годишния си внук, който им беше дошъл на гости. Едва след това ги отведе в кабинета си.

Апартаментът беше по-голям от очакванията на Танака Гин. Три спални плюс една отделна стая, която Канагава беше превърнал в кабинет. Обзавеждането беше скъпо. Съпругата на Канагава им поднесе зелен чай и соеви сладкиши, после се оттегли така тихо, както беше дошла. През стените на кабинета, боядисани в приятни сиво-зелени тонове, долитаха приглушените звуци на телевизора.

Високите до тавана лавици бяха отрупани с книги, една от стените беше гола, очевидно предназначена за многобройните награди и дипломи за научни степени от университета Тодай — най-престижното учебно заведение в Япония. Там бяха окачени и снимки на домакина, направени в компанията на известни личности. Между тях Танака Гин разпозна новия император и няколко от премиерите на страната. Повечето лица обаче не му говореха нищо.

Настаниха се и преминаха към ритуала с чая. Когато размяната на любезности и незначителни реплики най-сетне приключи, Канагава вдигна глава и каза:

— По телефона споменахте, че става въпрос за нещо изключително спешно… Мога ли да попитам какво общо имам аз с Японската национална банка?

Танака Гин беше прибягнал до този камуфлаж, защото не искаше да бъде идентифициран преди този разговор.

Никълъс кръстоса ръце пред гърдите си, а прокурорът отвори бележника си и започна да задава въпроси: — Вие сте главен ковчежник на Тодай, нали?

— Да.

— От колко време заемате тази длъжност?

— От петнадесет години.

— А преди това?

— Преди това бях помощник на главния ковчежник — очите на Канагава леко се присвиха. — Вижте, всичко това го има в архивите на университета… Предполагам, че сте ги прегледали далеч преди да се появите тук…

— Естествено — кимна Танака Гин и невъзмутимо продължи: — Какъв наем плащате за този апартамент?

— Моля?!

Върху лицето на Канагава се изписа дълбока тревога. При други обстоятелства Гин би изпитал симпатия към него и подредения му живот. Жалко, че обстоятелствата не са други.

— Обзавеждането ви е доста скъпо — продължи той, после затвори бележника си и заби поглед в очите на Канагава. — Можете и да не отговаряте, тъй като вече зная всичко… — извади служебната си карта и я подаде на домакина, после тихо подхвърли: — Страхувам се, че сте в беда, Канагава-сан.

Възрастният мъж уплашено го погледна, в очите му се появи спомен за всичките му грехове, знайни и незнайни…

— Сериозно ли е? — успя да промърмори той, а погледът му неволно се насочи към вратата, зад която съпругата и внучето му нямаха никаква представа за черния облак, надвиснал над семейното благополучие.

— Зависи — обади се за пръв път Никълъс. — Зависи от желанието ви да ни помогнете.

— А ако откажа?

— Нека първо ви обясня за какво става въпрос, Канагава-сан — приведе се напред Танака Гин. — В продължение на години вие сте получавали пари от Тетцуо Акинага, срещу тях сте имали задължението да вкарвате в университета младежи, които ви е изпращал той. Но това не е всичко. Поел сте задължението тези младежи да се дипломират, в случай на необходимост дори сте фалшифицирали оценките им. Това не са голословни твърдения, всичко е документирано. Освен това успях да се добера до всичките ви банкови сметки, шест на брой. Освен очевидните нарушения за укриване на доходи, за които има обособен текст в Наказателния кодекс, срещу вас положително ще бъде отправено и обвинението за съзнателно и доброволно сътрудничество с известен оябун на Якудза. — Очите на Танака Гин бавно обходиха стаята. — Ще изгубите всичко това, Канагава-сан… Удобства, сигурност, уважавано положение в академичната общност.

Канагава потръпна, очите му овлажняха. Танака Гин прекрасно го разбираше — за човек като него удобствата и сигурността са важни неща, но най-важното е неопетнената му репутация.