Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Здесь есть возможность читать онлайн «Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Двойникът на нинджата (Част II): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Двойникът на нинджата (Част II)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Майкъл Леонфорте е успял да се спаси от гибел при унищожаването на Плаващия град. С натрупаните огромни капитали от търговията с наркотици и оръжие той се стреми да навлезе в легалния бизнес. Целта му е да присвои производството и продажбите на най-новото изделие в областта на телекомуникациите, което е собственост на компанията на нинджата Никълъс Линеър.
На фона на една изключителна, наситена с напрежение международна интрига двамата врагове отново се изправят един срещу друг…

Двойникът на нинджата (Част II) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Двойникът на нинджата (Част II)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Оставам с впечатлението, че това е човек, който иска да скрие нещо — внимателно подхвърли Полковника.

— Точно така.

— Имате ли представа какво?

— Попита ме дали мога да открия един мъж, който му трябва… Вече беше разбрал, че имам приятели навсякъде. Предложи ми огромна сума пари…

— Кой е този мъж?

Загрижените очи на Ейко най-сетне се спряха върху лицето на Полковника.

— Оками-сан — тихо прошепна тя.

— Много хора искат да поговорят с Оками-сан — с мъка сдържа усмивката си Полковника.

— Но този не иска да говори с него, а да го убие?

— Да го убие ли? — изненадано вдигна глава той. — Така ли ви каза?

— Не, разбира се. Но това пролича в очите му. Омразата му към Оками-сан беше гола като новородено бебе.

— Добре — въздъхна Полковника. — Ще взема необходимите мерки. Има ли си име този ваш клиент?

— Да. Казва се Леон Уоксман.

Полковникът я закле да мълчи. Не искаше никой, а най-малкото Оками, да разбере, че някой си Леон Уоксман е направил мащабна пластична операция на лицето си и се появява почти две години, след като Джони Леонфорте споменава името му.

През 1947 година той беше склонен да вярва, че името Леон Уоксман не е нищо повече от една фикция. Но кой тогава е мъжът от плът и кръв, представил се под същото име?

Помоли Ейко да разучи къде се правят пластични операции, после, в продължение на две седмици, безуспешно обиколи всички специализирани клиники. Те не бяха чак толкова много и в края на обиколката си Полковника вече беше склонен да вярва, че тайнственият Уоксман се е оперирал извън Токио. На практика подобно нещо беше малко вероятно, тъй като добрите специалисти се намираха именно в столицата. После отиде за втори път при хирурга на име Хийгата.

Първата им среща беше прекъсната още в началото, тъй като докторът трябваше да отиде при току-що опериран пациент, който внезапно беше почнал да кърви. Насрочи му нова среща след пет дни.

Беше дребен и пъргав мъж със стоманеносива коса и тъжно като на покойник лице.

— Размислих върху вашия проблем — промърмори той, след като се настаниха в малкия, отрупан с бумаги кабинет. Лавиците бяха запълнени с дебели книги, между които се хилеха оголени черепи. — Вие обикаляте клиниките за пластична хирургия с предварителното внушение, че човекът, който ви интересува… ъ-ъ-ъ…

— Леон Уоксман — подсказа му Полковника.

— Точно така — Леон Уоксман, се е подложил доброволно на операция… — Бледите лъчи на слънцето с мъка си пробиха път през стъклото на малкото прозорче, което е плакало за миене преди година, а днес вече приличаше на странен лабораторен експеримент. — Ами ако не е било така?

— Какво искате да кажете? — напрегнато се приведе напред Полковника.

— Искам да кажа, че операцията може би е била принудителна — преплете пръсти доктор Хийгата. — Може би вашият човек е претърпял катастрофа, може би просто е паднал по стълбите… И реконструкцията на лицевите кости, кожата и сухожилията е била задължителна… Я ми кажете, полковник, сетихте ли се да проверите в клиниката по неврохирургия към университета Тодай?

Измина още една седмица преди срещата на Полковникът с доктор Ингава, приятеля на Хийгата в университетската клиника. Оказа се, че той е главен хирург там и води на отчет всички извършени операции.

— Леон Уоксман? — попита доктор Ингава и сведе поглед към клиничния дневник пред себе си. — Да, беше наш пациент в продължение на десетина месеца… Всъщност дори малко повече.

Сърцето на Полковника пропусна, един такт.

— Кога е бил изписан?

— Миналата година — отвърна доктор Ингава и любезно се усмихна. — Точно когато са цъфтели вишните…

Някъде в средата на април 1948-а, светкавично изчисли Полковника. Това означава, че е постъпил в клиниката приблизително година по-рано — през май 1947-а.

Докосна с длан пулсиращото си слепоочие и тихо попита:

— Случайно да разполагате със снимки на господин Уоксман отпреди операцията?

— Естествено — отвърна доктор Ингава и с решителен жест затвори папката пред себе си. — Но те са строго поверителни.

Беше доста висок за японец, болезнено слаб мъж с широки длани. На носа му бяха окачени кръгли очилца в телени рамки, които с нищо не допринасяха за неговата представителност, а дори обратното — подчертаваха несъвършената форма на постоянно разтворената уста и късия чип нос… Ушите стърчаха от главата му почти под прав ъгъл и това го правеше да прилича на пеперуда, прикована в хербарий. От цялата му фигура лъхаше на тебешир и дребна преподавателска заядливост, поведението му беше предизвикателно и надменно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Двойникът на нинджата (Част II)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Двойникът на нинджата (Част II)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Двойникът на нинджата (Част II)»

Обсуждение, отзывы о книге «Двойникът на нинджата (Част II)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x