Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Какъв, ако смея да попитам? — наклони глава Доноу и на лицето му се появи нещо като усмивка.

Полковникът се замисли за миг, после извади лулата от устата си и попита:

— За кого е предназначена секретната информация за дейността на Г-2?

— Познавате ли медицинска сестра на име Фейт Соухил? — отвърна с въпрос Доноу.

Полковникът въздъхна, пристъпи напред и се настани на дивана до Доноу.

— Нашият разговор може да протече лесно или трудно, това зависи изцяло от вас — рече той.

Доноу изрита плика със снимките, сякаш искаше да го натика между дъските. Помълча, после попита:

— Чувал ли сте за сенатор Джаклин Макейб?… Според мен, не сте… Бил е капитан в армията докъм края на 47-а, взел е участие във войната. После се прибрал в Минесота и станал кандидат на Републиканската партия… Герой от войната, смел и решителен, той лесно помете съпротивата на противника си от демократите…

Очите му с копнеж се насочиха към облачетата ароматен дим над главата на Полковника, след кратка пауза разказът продължи:

— Макейб бързо спечелил популярност на Капитолийския хълм, особено след като се обявил за защитник на американския народ от „тайните попълзновения на комунизма“… Той бил роден оратор, на когото Сенатът предложил отлично поле за изява… Речите му следвали една след друга, винаги на същата тема… — Доноу се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си. — Същевременно направил досиета на всички, с които имал някакъв контакт. Може само да се предполага какво е искал да прави с тях…

— Вашето предположение?

Доноу му хвърли замислен поглед, после сви рамене:

— Не съм обсъждал задълбочено този въпрос, но имам чувството, че Макейб подготвял широкомащабна акция… Нещо като гонене на вещици, отстраняване на всеки, у когото се подозират леви настроения… Лично аз нямам нищо против подобна акция у дома…

Полковника помълча, после вдигна глава:

— С това ли ви купи Фейт? С обещанието за директна връзка между вас и Макейб?

— Имам своите политически възгледи, но съвсем не съм идеолог — поклати глава Доноу. — Страхувам се, че истината е далеч по-прозаична. Обичам хубавите неща в живота, но за съжаление те са извън финансовите възможности на един обикновен държавен служител… Фейт ме купи по най-тривиалния начин — с пари… — Кръстоса крака и отправи умолителен поглед към Полковника. — Извинете, но направо умирам за една цигара!

Полковникът отиде до съседната стая и се върна с пакет „Честърфийлд“ и армейска запалка „Зипо“. Доноу кимна в знак на благодарност, разпечата пакетчето и запали. Изглеждаше напълно спокоен. Комбинативният му ум очевидно се беше примирил с положението и вече търсеше най-благоприятния изход.

— Знаете ли точно на кого предава Фейт събраната информация? — изведнъж попита Полковника.

— Не — поклати глава Доноу. — Но зная, че не е директно на Макейб… Той дори не подозира за съществуването й. — От устата му излетя плътна струйка дим. — Макейб не обича да си има работа с жени… Той е мъжкар, ако разбирате какво имам предвид с тази дума… Жените в живота му имат своето точно определено място. Никога не би се вслушал в женски съвет…

Полковника замълча. Познаваше до тънкост техниката на разпитите, на това се беше научил по време на службата си в Сингапур. Мълчанието е мощно оръжие в ръцете на следователя. То почти винаги съдържа в себе си мрачна заплаха.

Доноу махна парченце тютюн от устната си, напълни дробовете си с нова порция дим и замислено повтори:

— На кого докладва Фейт?… Отначало бях сигурен, че това е Чезаре Леонфорте, един от легендарните главатари на мафията… Има двама синове — Алфонсо и Джони… Един от двамата ще го наследи… Работи в комбина с друг мафиотски бос… Как му беше името… — щракна с пръсти, помисли за момент, после кимна с глава. — Да, сетих се… Пол Матачино „Черния“… Двамата с Леонфорте поддържат тясна връзка с фантазираните политици във Вашингтон… Може би Фейт действително докладва на Леонфорте, но съм убеден, че има и друг… За когото Леонфорте дори не подозира.

— Считате Фейт за двоен агент, така ли?

— Да, но не в обичайния смисъл на думата… Искам да кажа, че тя едва ли работи за комунистите, или нещо от тоя сорт… От доста време имам усещането, че тази жена не обича фамилията Леонфорте…

— Но доскоро живееше с един от тях — изтъкна Полковника. — Знаете ли, че капитан Ленърд всъщност е Джони Леонфорте, синът на Чезаре?

— Тъй ли? — проточи Доноу, без да отделя очи от горящия край на цигарата си. — Това вече наистина е интересно… — Напълни дробовете си с дим и добави: — Все пак ние не трябва да забравяме, че да живееш с един човек все още не означава, че го обичаш… Тя спокойно е могла да го ненавижда и пак да живее с него…