Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Джейк се сети за Тошима-ку — територията, която толкова ревниво защитаваха клановете на Комото и Кисан. Какво я прави толкова привлекателна? Мигащи лампички, ураган от звуци… Някъде наблизо задрънча камбанка, очите на играчите завистливо се извърнаха по посока на щастливеца.

— Спомняш ли си за нещо особено по време на моето нападение в къщата за „О-хенро“? — попита той. — Нещо, което е нарушило баланса на властта в Тошима-ку?

Комото се замисли, после леко кимна с глава:

— Смъртта на Шизуки.

— Кой е той?

— Високопоставен полицейски служител. Началник на новосформирания отдел за борба с организираната престъпност. Много умно копеле, доколкото зная, е имал отличен вкус. Беше сгоден за дъщерята на Танаба — началника на полицията, седмици ги деляха от сватбата…

— Как умря?

— Нищо особено, ако не се брои кръвта… Тълпата го е блъснала от перона на метрото точно срещу връхлитащия влак. Бил е обезглавен на място…

— А какво стана с отдела му? — попита Джейк.

— Не знам точно — сви рамене Комото. — Може би са му намерили нов началник. Този пост трябваше да заеме Хигира-сан, но ти го уби по време на нападението си…

Пред очите на Джейк се мярнаха хлътнали бузи и трескаво пламтящи черни очи.

— Ченге ли беше този човек? — попита с недоверие той. — Изглеждаше близък приятел с Ничиреншу!

— Това е невъзможно! — отсече Комото.

— Но ако предположението ми е вярно, ще се окаже, че смъртта на Шизуки не е била нещастен случай… — Джейк следеше топчето, изстреляно от спусъка на възрастната жена пред него. Подскачаше от зона в зона, печелеше нови територии… Може би това е ключът към загадката, мислеше той.

— Няма как да се установи това — поклати глава Комото. — Измина доста време, вече никой не може да докаже, че става въпрос за убийство.

— А ти видя ли някаква картина от инцидента?

— По телевизията или снимки във вестниците? — Беше успял да напипа „ба-мак“ — божествената пулсация. Фо Саан го учеше, че в подобно състояние не бива да се концентрира върху нищо. Той направи обратното и фокусира вниманието си върху всички заобикалящи го звуци и светлини, превръщайки ги в сензори с точно определени параметри.

Топчето на старицата продължаваше да подскача в улеите. Това му напомняше за нещо, но все още не беше в състояние да определи точно какво.

— Разбира се — кимна Комото. — Приех новината за смъртта на Шизуки с огромно удоволствие. С него имах доста стари сметки, които все някой ден трябваше да разчистя.

Разширявай игралното поле! Следвай „ба-мак“! Мрак и светлина, преплитащи се в съзнанието му. Сред тях бавно започна да се оформя един образ…

— Но имаше нещо много странно в тази смърт — добави Комото. — Откриха трупа, но отсечената глава изчезна…

Да, главата! Твърдата коса стърчеше като четка, над ръба на кошницата стърчаха челото и част от ухото… Тази кошница беше на масата в заведението на Кисан в момента на нападението!

— О, Буда! — прошепна Джейк, очите му гледаха изцъклено.

— Какво има, Джейк-сан?

— Шизуки е бил убит, вече съм сигурен в това. Видях главата му в нещо като кошница или кутия за шапки… Там, в офиса на Кисан! Когато проникнах там, всички се бяха надвесили над нея! Кисан, Хигира и Ничиреншу… Видях я само за миг, после се отприщи адът и нямах време за размисъл.

— А какво те накара да си я спомниш сега?

— „Ба-мак“ — отвърна Джейк. Нишките, по които се движеше стоманеното топче за „пачинко“ изведнъж му се сториха като космите по главата на бедния Шизуки.

— Имах възможност да се запозная подробно с документите, които получих от вас — каза Ву Айпинг. Жанг Хуа кимна.

— И какви са изводите ви?

— Признавам, че съм много доволен. За пръв, имаме реални шансове да унищожим Ши Зи-лин.

Наблюдателната кула се издигаше на два етажа над главите им, в подножието й бяха разположени помещенията за почивка на караула. Великолепен пример за архитектурния гений на династията Мин, помисли си Ву Айпинг.

Пръстите му механично пригладиха тънката хартия на копията от документите, които беше получил от Жанг Хуа при предишната им среща в квартала Хонг Миао. Тук, върху Китайската стена, той се чувстваше на сигурно място.

— Напуснах любовницата си — съобщи Жанг Хуа и лицето му се разкриви от подигравателната усмивка на Ву Айпинг.

— И мислите, че сега вече сте в безопасност, така ли? — попита Ву Айпинг и поклати глава. — Приличате ми на мишка, другарю министър. И вече ще ви наричам точно така — мишка… Много интересен екземпляр. Въобразявате си, че всичко е отминало, че вече сте нов човек. Но Буда или другите богове, в които вярвате, отдавна са регистрирали вашето престъпление. — Устните му се разтегнаха в зловеща усмивка и Жанг Хуа неволно потръпна. — Мишка, мишка…