Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Значи ние не сме самураи, така ли? — попита Аки със свойствената си проницателност.

— Не зная как да ти отговоря, Аки-чан — замислено отвърна Юмико. — Защото е възможно и да сме самураи…

— Предпочитам да вярвам, че сме самураи — поклати глава Аки и бавно се изправи: — Нали мога да набера малко сливи?

— Разбира се — отвърна Юмико.

Момчето се затича към улицата с дългите си слабички крака, а по бузата на Юмико се плъзна самотна сълза.

След като се нахраниха същата вечер, Юмико седна под транспаранта-риба, който тихо се люшкаше на вятъра. Придърпа момчето до себе си, решила да му разкаже защо всяка зима го води на гробището.

— Растеш бързо и вече е време да научиш за живота ми в Шанхай — започна тя.

— Ще ми разкажеш ли за татко?

— Няма какво да ти разказвам — тръсна глава тя. — Той отдавна е мъртъв. И по-добре, че е така…

— Но той е бил смел човек — настояваше Аки. — Истински самурай.

— В Шанхайската война първи загинаха най-смелите и най-достойните — отвърна Юмико. — В живота винаги е така… Чистотата на духа няма място в този несъвършен свят… Вероятно хората, които обладават подобна чистота, са наказани от Бога…

— Аз няма да бъда наказан — тръсна глава Аки и стисна пръчицата за хранене като оръжие. — Аз съм самурай и ще убия всеки, който се опита да ме накаже!

Юмико понечи да го скастри, но после се овладя и прехапа устни. Изпита чувството, че чува желанието за отмъщение на собствения си дух, че нейният „ками“ се слива с душата на момчето.

— Всеки 18 януари сме на гробището, защото на тази дата през 1932 година бяха нападнати пет японски свещеници в Шанхай. Един от тях умря, убийците му бяха китайци. Той беше първата жертва на една продължителна и кръвопролитна война. Затова винаги трябва да тачим неговия „ками“…

— Той самурай ли беше?

— Не, Аки-чан. Казах ти, че е бил свещеник.

— Но защо е бил в Китай?

Колко съобразително е това дете, въздъхна Юмико.

— Защото е бил член на една доста крайна будистка секта.

— В този град има много будисти — отбеляза Аки. — Като тях ли е бил?

Юмико се усмихна и го погали:

— Не. Будисти като него отдавна вече няма. Съмнявам се дали сектата изобщо съществува…

— Как се е казвала тя?

— Ничиреншу — отвърна Юмико.

От майка си Аки научи, че истинският Ничиреншу е живял през XIII век. Той вярвал в Лотосова Сутра — онази форма на будизма, която, за разлика от другите по-разпространени учения (Езотерично, Дзен и Амидабутсу), възприемала като единно цяло трите нива на Просветлението — абсолютно, идеално и конкретно.

По-голямата част от живота си прекарал в борба срещу останалите течения на будистката религия, които били далеч по-популярни от това, което проповядвал той. Обявил се срещу владетелите на Япония, които според него поощрявали фалшиви форми на националната религия.

Разбира се, истинското му име не било Ничиреншу. Той го възприел просто защото то най-точно отговаряло на целите му. „Ничи“ означава слънце, символизирайки както Светлата истина на Буда, която проповядвал самият Ничиреншу, така и Страната на изгряващото слънце, за чиято чистота се е борил. А „реншу“ означава лотос — символът на истинския будизъм.

Войнствен и непримирим, Ничиреншу бързо си спечелил омразата на регентите Хожо, които управлявали Камакура. Бил осъден на смърт и присъдата трябвало да бъде изпълнена незабавно. Но когато сабята на палача се вдигнала над главата му, небето се разцепило и бляскава мълния пречупила острието й на две. Стреснати от намесата на провидението, регентите заменили смъртната присъда със заточение. Ничиреншу бил изпратен на малък и безлюден остров в Японско море. Именно там той написал думите, които останали популярни стотици години след смъртта му:

Птиците плачат, но не проливат сълзи; Ничиреншу не плаче, но сълзите му никога не пресъхват.

Никой не знае колко дълго е останал там, но смъртта не го настигнала на пустинния бряг. От морето изплувал огромен шаран и го отнесъл на гърба си.

Аки си легна, в главата му оживяха премеждията на Ничиреншу. Не можеше да заспи. Беше убеден, че Ничиреншу е бил наказан заради чистотата на духа си. Но, за разлика от своите последователи в по-нови времена, той не е получил утехата на смъртта. Кой друг, ако не Буда е изпратил бляскавата светкавица? Но защо тогава Буда не е постъпил по същия начин и в Шанхай?

Значи това не е било работа на Буда. Светкавицата е била дело на природните стихии. За Аки това беше далеч по-логично, тъй като гигантският шаран — още едно творение на природата — е помогнал на Ничиреншу да се спаси от изгнанието.