Николай Теллалов: Истината за Златната ябълка

И така, големият брат бил на една линия с ябълката и шипката, но най-далеч от колибата, представи ли си го? Средният в този момент пак погледнал месечината, учуден, че чудото още се бави. А малкият плеснал и размазал по челото си един комар. Затова и пропуснал да види как се разгаря на клона втората златна ябълка. А когато я видял, тъкмо посвестил се от собствения си шамар, забелязал и нещо като опашка с пръсти и нокти по нея, безшумно пълзяща към вълшебния плод…

По-късно той честно си призна, че е бил стреснат от почуда. Никога не бил виждал такова грозотилище, нито чувал за него от колобрите и монасите-демонобройци. Има и такива. Има звездобройци, има данъкобройци, а в нашето царство — и демонобройци. За да има отчетност в държавата — толкова и толкова устрели, вампири, змейове, юди, нави и други такива на глава от населението. Но чудовище като това, което протягало гнусен израстък към монополната собственост на царството, никъде не било споменавано — даже в приказките, разпространявани за разтуха на простолюдието. Малкият брат се стъписал само един-два мига. И погледнал към средния, отворил уста да го повика…

А средният зяпал месечината и шепнел проклятия. Още не бил съзрял начеващото сияние на втория плод. За сметка на това зад него се извисявало нещо неописуемо, но съвсем реално — главната част на крадливото незнайно чудовище.

След още един удар на сърцето малкият брат сколасал да извика: „Средомире! Пази се, братко!!!“

А Първослав, престолонаследникът, чувайки вика на изтърсака Любосвет, възприел призива като сигнал за тревога. С рев се втурнал покрай дървото по най-краткия път да нападне грозното чудовище. После, той си призна с половин уста, че не го е било еня за ябълката, обаче мисълта родна братова кръв да се пролее от толкова гнусна твар му се видяла непоносима.

Средомир последен разбрал какво става. Обърнал се и замръзнал. Съвсем за кратко. Като всеки царски син, и него гласели за резервен цар, а значи — пръв боец на държавата. Добрият боец, когато се плаши, вади меча и напада онова, което го е уплашило. Само така се преодолява страхът — като го набучиш на острието. Затова извадил меча и…

Любосвет реагирал най-разумно. Подскочил пъргаво, покатерил се на дървото и със замах откъснал златната ябълка, с намерение да тупне долу и презглава да се търкулне по склона на хълма, където да заповяда на войниците да се притекат на помощ на братята му. Ябълката му се сторила много по-важна, освен това разчитал чудовището да подгони него и да се надене на острите копия на багаините.

Само че не паднал, а увиснал над земята.

По принцип Първослав бил доста подвижен за ръста и тежината си — само мускули, никакви сланини. В царството и досега приказват — похватен като Първослав. Само че устремната му атака бе пресечена от кривия ствол на пустата ябълка, съвсем ниско долу, на височината на глезените. Точно там се падал някакъв чвор. А Първослав мина съвсем до дънера, за да не губи време. Удари с рамо ябълката, за малко да я изкърти с корените… и чворът го подсече.

Не, князът не падна. Обаче залитна с главата напред и както се беше засилил, събори готовия за схватка Средомир. И двамата се бухнаха право в снагата на грозилището, твърда като кремък.

Изпъшкаха.

— Бате! Хвана ме! — изпищя в този миг Любосвет.

Обърнали братята замаяни и кънтящи от сблъсъка глави — ех, точно тук е място за реклама на нашите майстори на шлемове! — и що да видят: виси малкият им брат от дървото, рита с крака и млати със сабята си, която вече била строшена, клона, на който се е закачила ръката му, а между свитите му пръсти — златистото сияние на вълшебната ябълка с важно държавно значение.

Средомир съобразил, че при удар на стомана в дървен клон не хвърчат искри, пък и клоните нямат нокти, с които се мъчат да изкопчат от разкървавената длан на Любосвет златната ябълка…

— Грозилището го хвана!

За Първослав това било достатъчно. Сега, малкият му брат може да е лигльо и женкар, обаче никой друг освен братова десница няма право да го налага (е, и бащина също, ама татко много рядко му посяга, нали е много мило детенцето…). Освен това глезльото сега се бори като мъж, за да опази чудесния плод. Други подробности не интересували първия княз. Той само изпъшкал пак и изхъркал:

— Братко, тъмно ми е в очите! Само ми покажи къде е крадецът!

— И зад теб също е той! — извикал Средомир, докато рипал да отърва Любосвет.

— Аааа! — изревал Първослав, зарадван, че носи освен сабята и тежък боздуган. Много рядко му се случвало да го използва и то все на лов. — На тииии!