Николай Теллалов: Истината за Златната ябълка

Гонитбата не продължила кой знае колко дълго. Средният брат, прекрасно запознат с нрава и навиците на батьо си, в движение му подвиквал къси отрезвяващи изречения, но не много високо, за да не ги чуят багаините и багатурите долу, и чакал думите да стигнат до съзнанието на първия княз. Това станало малко преди да довтаса третият царски син, дочул отдалеч гръмовния глас на престолонаследника. Галеникът бил положил нечовешки усилия да напусне жарките прегръдки на кръшната мома от близкото село и пристигнал точно по средата на вече мирното изясняване на обстоятелствата около инцидента. Двамата му братя го посрещнали със сърдито изръмжаване: „Уууу, пак ли бра срамни въшки, бе?“ и пренебрегнали възмутените му оправдания. Сетне тримата решили, че ябълката най-вероятно е паднала и се валя нейде в тревата, та почнали да я търсят под дървото, понеже никоя ябълка, круша, слива, банан и други такива, не падат далеч от корените си. Претършували около дънера — без успех. Разширили кръга на издирване — без успех. Спуснали се по склона — резултат никакъв. Стигнали чак до вдървените гърбове на воините от отцеплението — пак същото. Провели братята кратък военен съвет и заповядали на багаините да измаршируват напред и да застанат край забитите в земята копия с червени знаменца — на цял хвърлей околовръст хълма. И продължили да търсят.

Ала онова, което издирвали на повърхността, било вече дълбоко под земята.

За честта на братята трябва да кажа, че не се скарали, нито взели да се обвиняват един друг. Белята била обща, а с притчата за вързаните копия били закърмени, затова имали едно наум, че е по-важно да поправят стореното, желателно преди царят да научи. Прегледали подметките на ботушите си — да няма следи от стъпкана ябълка. Нямало. Средният смътно си спомнил как му се сторило нещо да се прошмугва одеве…

„Така — рекъл най-големият. — Ако право ти се е сторило, имаме шанс. Ако нещо ни е отмъкнало ябълката, то ще се върне за втората и тогава ще го сбараме. Ако ли не и просто сме загубили ябълката, защото не сме я взели веднага…“

„Тогава какво?“ — със затаен дъх попитали другите двама.

„Тогава дупе да ни е яко щом татко узнае!“ — отсякъл престолонаследникът.

На вечерта и тримата били нащрек, че как иначе. Войската долу също била върната на обичайните си позиции. Големият повелил, че трябва да се редуват в будуването и полегнал пръв, по право. Настанил се по-далеч от дървото и си нахлупил шлема за по-сигурно. Малкият храбро предложил да пази пръв, но средният поклатил глава, защото знаел брата си — без жена щял да заспи като къпан и да сънува други кръгли неща, само донякъде подобни на месечина и ябълки. Затова останал да пази той. На войниците долу наредил да надуят рог щом месечината се качи най-високо и им показал колко е това високо, като сложил един багаин да седи на земята, а пред него побил копие с дръжката надолу — кацне ли месечината на острието — тръби! И гледай да не заспиш, че след месечината може ти да кацнеш на сулицата!

В уречения час тръбата проехтяла, като стреснала няколко кукумявки и прекъснала лова на един бухал. Братята били будни, въоръжени и много опасни. Гледали във всички посоки, даже и към дървото. Но след като не последвало нищо и в клоните не изгряла втората златна ябълка, те взели да се безпокоят. Средният брат присвил очи към месечината и тихо изпсувал тръбача задето е подранил с повече от сто удара на сърцето: „Мръднал е глупакът!“ — изрекъл. „Или ти не си отчел правилно“ — намесил се малкият. „Я трайте и дебнете дървото! — сопнал им се големият. — Аз ще обиколя дали не иде нещо… Молете се на орисниците в краен случай две ябълки да свършат същата работа за тая година. Иначе татко ще ни прати да предвождаме дисципаджиите срещу враговете на държавата! Най-малко!“

Малякът се втренчил в клонака, готов като катерица да скочи по ствола нагоре, а средният хвърлял и едно око настрани. Големият заизмервал с тежки стъпки кръг около дървото, а в десницата му бляскала сабята — много хубаво святка пустото му желязо на лунна светлина… И тъкмо се намирал откъм противоположната страна на шипковия храст спрямо ябълката, когато… Какво? Дали намерили колибата? Тц. Не я намерили. Хълмът бил така нагънат, че нямало начин първият плод да се е търкулнал натам. Прегледали все пак около храстите, но отгоре-отгоре. Дори да я бяха открили тогава — най-много да се ядосат и да заповядат да наложат с бичове пъдарите, които ценят уюта повече от държавната служба. Не мисля също, че биха свързали кладенеца с изчезването на ябълката. Не и преди втората нощ. Ами, съди сам — за Подземното не-царство тогава, а и сега, нищо не се знаеше, поне князете не знаеха, а имай предвид, че боилските родове са по-вещи от простолюдието, то е ясно, за да управляват. Със змейовете пък царството ни има таен договор още от незапомнени времена — да не си надничаме в канчетата и много внимателно да си сътрудничим. Кой друг остава под подозрение? Самодиви в пещери не живеят. Таласъми и караконджули ако е имало наблизо такива — ама те пък са кротки и плашливи създания, тия страхотии, дето се разправят, са дезинформация за пред хората, та да не закачат таласъмите, клауза пак според същия договор със змейовете. Не ме прекъс… Какво е дезинформация ли? Опашата лъжа. Най-опашатата. Виж сега, лъжите са нещо лошо. Не напразно един от великите ни царе от миналото е рязал на лъжците езиците. Дезинформацията обаче е лъжа, в която са вложени държавни съображения. Тоест, тя е такава лъжа, която не е чак толкова лошо нещо. Сестра е на военната хитрост, а това нали не е лошо нещо? Особено когато е в наша полза.