Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

— Много ли е зле? — попита той.

— Раните си ли имаш предвид?

Той кимна.

— Единият куршум е минал между вътрешната част на дясната ти ръка и гърдите ти. — Тя се наведе и докосна нежно дясното му рамо. — Имаш и две рани в дясното бедро.

— Инфекция? — попита той с безизразен глас.

Тя остави настрана вретеното си.

— Можеш да видиш сам. Време е да сменя превръзките ти.

Той я наблюдаваше, докато тя донесе чисти превръзки, топла вода и буркан с нещо, което не можа да познае.

— Искаш ли да ти дам нещо, което да облекчи болката? — попита Сара. — Ют има малко домашно уиски, което…

— Не — отговори Кейс — Искам умът ми да е бистър.

Това не я изненада. Въпреки че беше блед и очевидно го болеше, в очите му гореше същият пламък, като в очите на ранените животни.

Той беше човек, свикнал да живее с опасността.

Ют беше точно като него, когато за първи път дойде в ранчото.

И много често продължаваше да се показва в такава светлина.

— Как се озовах тук? — попита Кейс.

— Ют те намери.

Тя го отви до кръста. Когато се наведе и започна да развива превръзката на ръката му, косата й се спусна като мек водопад по гърдите му.

Беше хладна, но го пареше като огън. Сърцето му запрепуска и той задиша тежко.

— Съжалявам — каза Сара и бързо махна ръцете си. — Сигурен ли си, че не искаш нищо за болката?

— Да — каза той през зъби.

Миглите й трепнаха, но тя не отговори нищо. Просто продължи да размотава превръзката на ръката му. Пръстите й леко докосваха кожата около браздата, оставена от куршума.

Той отново задиша тежко.

Тя се намръщи.

— Така не е ли по-леко?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да — каза той и отново стисна зъби.

Тя го погледна тревожно. После продължи да се занимава с раната.

Този път Кейс не реагира, като се изключи горещата вълна, която заливаше тялото му, предизвикана само от едно леко докосване.

„Не трябваше да я целувам. Глупак. Не съм желал така жена, откакто…“

Замисли се.

Никога не беше желал жена така, както желаеше Сара Кенеди.

Тя продължи да го докосва още няколко секунди, после се отдръпна.

— Кожата около раната е хладна — каза тя. — Не е инфектирана, но ще ти остане белег.

— Няма да е първият.

— Нито пък последният — отговори тя, мислейки си за раните на бедрото му. — Тъй като си буден, засега няма да превързвам ръката ти. Ще заздравее по-бързо, ако е открита.

Кейс наблюдаваше лицето й, докато тя връщаше завивките обратно на предишното им място. После се втрещи, когато тя вдигна одеялото от краката му чак до пъпа.

— Боже Господи!

С едната си ръка той върна завивките в предишното им положение.

Сара беше твърде изненадана, за да му попречи.

— Сестричке? — обади се Конър сънливо.

— Продължавай да спиш. Просто Кейс се мята неспокойно.

— Имаш ли нужда от помощта ми, докато му сменяш превръзките?

Тя вдигна веждите си към Кейс.

— Имам ли? — оформиха устните й беззвучния въпрос. Очите му се разшириха. Току-що бе установил, че няма и сантиметър от тялото му, който Сара Кенеди да не е видяла.

Беше го виждала съвсем гол.

Червенината на бузите му можеше да се види дори под неколкоседмичната му брада. Махна ръцете си от завивките.

— Ще се справя, Конър — каза спокойно Сара. — Продължавай да спиш, след няколко часа ще трябва да смениш Ют.

Брат й издаде някакъв приглушен звук, обърна се на другата страна и отново потъна в съня, за който изтощеното му тяло копнееше.

— Дай ми някакъв парцал — каза Кейс равно.

Без да продума, тя се изправи, отиде при една кошница в ъгъла и извади от нея една риза, която вече беше малка на Конър, а и беше толкова излиняла от носене, че почти за нищо не ставаше. Имаше намерение да я ползва за парцалената черга, която тъчеше, но и след като я ползва Кейс, пак щеше да свърши работа.

— Това ще стане ли?

— Да.

Той протегна дясната си ръка. Очевидно възнамеряваше да се покрие с ризата.

— Ако се движиш — каза тя, — раните ти могат отново да се отворят. Дай да…

— Не — прекъсна я той рязко.

Един поглед към лицето му беше достатъчен на Сара. Трябваше или да му даде парцала, или да се бори с него.

— Не ставай глупав — опита отново тя. — Аз отгледах Конър, бях омъжена и се грижих за Ют, когато той беше в много по-тежко състояние от теб. Няма да припадна при вида на… на твоя… искам да кажа…

За неин ужас по бузите й избиха червени петна. Бързо му хвърли ризата и му обърна гръб.

— Давай — процеди тя през зъби. — Но ако отвориш раните си, да не ми ревеш после колко много те боли.