Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

— Само идиот би се оставил да го застрелят така — отвърна брат й.

— Момче — намеси се Ют, — не си глупак, затова не се дръж като такъв. Този човек тук очисти двама Калпепърови. Той успя да си тръгне от мястото на стрелбата, а те останаха там. Завинаги.

Сара замръзна на мястото си.

— Какво?

— Калпепърови — повтори Ют. — Реджиналд и Куинси.

— Е, дяволът ще има още две души за вечеря — обади се и Лола. — Не бих могла да кажа, че съжалявам.

— Най-добре е да се подготвим за посещение — каза Ют спокойно. — Бийвър ще изпее всичко, когато Аб започне да го разпитва.

Сара се обърна бързо и се втренчи в Ют. Той сви рамене.

— Опитах се да залича следите, но Кейс кървеше силно. Чувал съм, че Калпепърови са добри следотърсачи Ще разберат, че е тук.

Лола процеди нещо през зъби, за което Сара се надяваше, че брат й не е чул.

— Злото никога не идва само. — Сара се замисли. — Имаме ли патрони.

— Да, госпожо — отговори Ют.

— Достатъчно ли са?

— При всички положения са повече, отколкото можем да изстреляме.

— Някой трябва да наблюдава пътеката. Ти ще си първи.

Ют излезе, преди още да е довършила изречението.

— Конър, ти ще си следващият. Аз…

— Ти ще стоиш тук и ще се грижиш за този човек — прекъсна я Лола. — Аз нямам твоята лека ръка, а той има нужда от нея. Аз ще поема твоето дежурство на билото.

— Но…

— Всичко е решено — прекъсна я още веднъж Лола. — Захващай се да закърпиш този мъж, преди да му е изтекла всичката кръв.

Сара се отказа да спори. Вдяна копринен конец в специалната игла и започна да зашива разреза, който бе направила в кожата на Кейс.

Космите по бедрото му бяха черни и меки като копринения конец. Кожата му беше топла и изненадващо гладка.

— Обърни го по гръб — каза тя на Конър. Гласът й беше дрезгав. Побърза да се изкашля. Конър я погледна учудено, преди да се наведе, за да обърне Кейс.

— Целите ти чаршафи са в кръв — отбеляза той.

— Не им е за първи път — измърмори Лола.

— Какво?

— Жената кърви всеки месец, момче. Използвай главата си и за друго, освен да закачаш шапката си на нея.

Червени петна избиха по бузите на Конър, но той не отговори. Беше се научил да не влиза в словесни двубои с Голямата Лола. Тя знаеше такива думи, които биха засегнати и камък.

И ги използваше, когато я предизвикаш.

Сара наведе глава, за да скрие усмивката си. Лола беше пряма и малко груба, но не беше жестока. Просто не можеше да търпи глупостта, която мъжете проявяваха понякога.

Нито пък Сара.

Тя бързо сгъна едно парче плат и го притисна към раната. Кейс изстена. Тя прехапа долната си устна и продължи да натиска.

След малко внимателно надигна единия край на тампона. Кръвта продължаваше да тече, макар и по-слабо.

— Продължавай — каза Лола. — Още не е спряла.

Сара повтори същото с друго парче плат. Прехапа устната си до кръв, когато Кейс потрепери и застена.

— Не се тревожи — успокои я Лола. — Не го боли чак толкова.

— Надявам се, че си права.

— По дяволите, момиче, той е просто един престъпник, а не някоя изтънчена лейди.

— Това не означава, че не може да изпитва болка.

— Ще смеся билките за лапата — беше отговорът на Лола.

Най-накрая кървенето намаля дотолкова, че Сара вече можеше да превърже раната. Лола й подаде един буркан с лапа, която не миришеше приятно.

Задържайки дъха си, Сара намаза сместа от билки и мазнина на две чисти парчета плат, сложи ги на двете рани и изчака, докато Лола направи същото и с разреза от задната страна на бедрото на Кейс. После бързо превърза крака с чисти ивици плат.

— Това е — каза Лола. — Завий го, сложи няколко затоплени тухли в леглото и го остави.

Сара взе няколко горещи тухли от огнището, уви ги в стари парцали и ги пъхна до краката на Кейс.

— Има ли треска? — попита Лола.

— Не още.

— Няма да се забави много.

Сара прехапа долната си устна, но нямаше намерение да спори. Опитът на Лола с огнестрелни рани беше много по-голям от нейния.

— Ще… ще оживее ли? — попита тя.

— Надявам се. Срамота е да загубим такъв мъж. Няма много такива като него.

Сара дръпна завивките и ги подпъхна под раменете на Кейс. Както всичко останало в къщата, чаршафите бяха много чисти.

Лола измърмори нещо, изправи се и тръгна към вратата.

— Провери пушките и пистолетите — каза Сара на брат си, без да сваля поглед от Кейс. — Има ли още вода?

— Ще донеса. — После добави колебливо. — Как мислиш? Ще се оправи ли?

Тя затвори очи за миг.