Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

— Мога да правя и двете едновременно — скара се тя. — Донесете Кейс вътре и го сложете на леглото ми.

— Кейс, така ли? — обади се Конър.

Сграбчи големите окървавени ботуши и се приведе под тежестта. Ют направи същото с раменете на Кейс. Занесоха го в къщата.

— Този ли те доведе вкъщи миналата вечер? — попита Конър.

— Да — отговори разсеяно тя. После изведнъж се сепна. — Откъде знаеш?

— Видях го.

— Защо не си спал по това време на нощта?

— Когато Ют го няма, не спя много спокойно — отговори простичко Конър.

Сара се извърна, за да скрие внезапно почервенелите си бузи.

Дали Конър е видял, че Кейс я целуна?

— Лола — извика тя високо. — Къде си?

— Идвам, момиче. Някои от нас не са чак толкова пъргави.

Гласът идваше откъм малката постройка до къщата, където живееха Лола и Ют.

— Сложете го на леглото ми — каза Сара.

Конър погледна учудено първо окървавения мъж, после леглото на сестра си.

— Какво чакате? — викна тя.

— Боже! — промърмори Конър. — Кой пуска невестулка в кокошарника си?

Те положиха Кейс върху постелята.

— Донеси прясна вода от извора — каза Сара на Конър. — Ют, донеси онези чисти парцали, които са прострени отвън.

И двамата мъже побързаха да й се подчинят. Когато очите й блестяха по този начин, беше по-добре да приемеш заповедите й, без да спориш.

Тя коленичи до Кейс. Внимателно свали ботушите и чорапите му. Въпреки че той не издаваше никакъв звук, тя знаеше, че още е жив, защото от раните му течеше кръв. Когато сърцето на човек спре, спира и кървенето.

Твърде много кръв, помисли си тя със страх, когато усети влагата в ботушите му. Твърде много!

Махна шапката му и я хвърли на раклата, изплетена от върбови клонки. С бързи движения разкопча ризата и я свали от вцепененото му тяло.

Когато свърши, разгледа тялото му. По космите от дясната му страна имаше съсирена кръв.

Внимателно прокара пръстите си по гърдите му. Търсеше рани. Не откри нищо, освен раната, която вече беше видяла от вътрешната страна на дясната му ръка.

„Плитка е“ — помисли си тя с облекчение. Тече много кръв, но иначе не е опасна.

Разкопча колана му. После дръпна панталоните и бельото му надолу, изпълнена с ужас от това, което щеше да открие.

„Моля те, Господи, нека не е ранен в слабините“ — молеше се тя безмълвно.

Но единствената кръв по слабините му беше от раната на дясната ръка.

Тя въздъхна и продължи да смъква панталоните надолу по краката му.

Раните на бедрото му накараха стомаха й да се свие.

— Мили Боже, това е мъж първо качество — обади се Лола зад гърба й.

— Мили Боже, но в момента той прилича повече на задушено, отколкото на мъж — беше отговорът на Сара. — Донеси ми лекарската чанта на чичо ми, ако обичаш.

Смеейки се, Лола отиде до плетената ракла, отвори я и извади отвътре една стара черна кожена чанта.

— Какво ще ти трябва? — попита тя.

— Чудо — отговори Сара.

— Не знаех, че държиш чудесата в тази чанта.

— Нито пък аз.

Сара се зае да измие раните. Започна с тази на ръката му. Както си бе помислила преди, тази рана не беше сериозна, като се изключи силното кървене.

— Няма да има нужда от шиене — обади се Лола.

Единственият отговор на Сара беше:

— Топла вода, моля. И още парцали.

— Ют! — извика Лола.

— Чувам те — отговори той. — Но не ми е ясно защо е всичкото това търкане, когато…

— Престани да мърмориш — прекъсна го Лола. — Тя спаси нещастната ти кожа веднъж, нали?

Мърморейки, Ют разрови огъня и провери водата в тенджерата, която висеше над него.

— Водата ще е готова след малко — каза той.

— Благодаря — отговори Сара, без да го поглежда.

Той я наблюдаваше почтително как работи. Някъде дълбоко в себе си беше убеден, че тя е ангел, изпратен на земята, за да помага на създанията, които не могат да си помогнат сами.

Сара продължаваше да чисти кръвта от тялото на Кейс. Когато свърши, огледа работата си. Лола бе права. Този мъж наистина е първо качество.

Тази мисъл я изненада. След всичко онова, което беше понесла в съпружеското легло, мъжете не я привличаха физически.

С бързо движение покри Кейс, запазвайки поне малко благоприличието.

Но не можеше да забрави какво е видяла.

По-голям е от Хал.

Отвсякъде.

Тази мисъл я накара да потрепери. Беше понесла достатъчно болка от доста по-малко надарения си съпруг. Не би могла и да си помисли да лежи със стиснати зъби, докато мъж с размерите на Кейс върши работата си между краката й.