Елизабет Лоуел - Най-силната магия

— Да — отвърна Руфъс, като се усмихна доволно.

— Решили сте да убиете и двама им.

— Нямахме друг избор, след като норманското копеле оцеля и взе, че си загуби ума по теб, както и ти по него — обясни Руфъс. — Ясно беше, че скоро ще се роди наследник. А ако се роди наследник, ние губим Блакторн завинаги.

— Затова се опитахте да убиете съпруга ми по време на онзи лов — каза Мег. — Но ние ви избягахме.

— Избягахте от Руфъс — обади се отново Едит. — Но от моя капан не можахте да избягате.

— Ах… значи ти си отровила Мари, за да може аз да остана в крепостта.

— За мен беше удоволствие да видя оная курва да повръща. И още по-голямо удоволствие — да зърна лицето на норманското копеле, когато му казах, че си избягала при Дънкан от Максуел.

— Доста глупаво от твоя страна — заяви Мег.

Едит се усмихна.

— Жаждата за мъст ти е взела ума — продължи Мег.

— Защо?

— Искаш Доминик да плати откуп за мен, а в същото време му казваш, че съм избягала при друг мъж.

Вдовицата сви рамене.

— Все едно. Това само ще разпали още повече желанието му да те намери и да те накаже.

— Значи ти си разпространявала всички онези слухове, че Дънкан и аз сме били любовници.

Макар че това не беше въпрос, Едит отговори, като очевидно се наслаждаваше на всяка дума.

— Да. Толкова ми беше драго да гледам как копелето изгаря от ревност. Ти умееш да омагьосваш мъжете, вещице. Но сега ще си платиш за това.

Тихият смях на Мег стресна рийвърите повече, отколкото биха ги стреснали клетвите й. Те се размърдаха неспокойно и плахо се заозъртаха в спускащата се тъмнина, сякаш очакваха от влажната земя да изскочат духове.

— Ах, Едит! — възкликна Мег. — Как можа така да надхитриш сама себе си? Не е много трудна задача, разбира се, но затова пък е толкова забавно.

Хладната ирония в гласа й шибна Едит като камшик.

— Какви ги бръщолевиш? — попита тя.

— Омагьосан? Меча? — Мег отново се изсмя така, че рийвърите потръпнаха. — Едит, ти си глупачка до мозъка на костите си.

Сетне тя се обърна към рийвърите. Макар тих и спокоен, гласът й отекна ясно във възцарилата се пълна тишина.

— Чуйте ме, рийвъри. Доминик льо Сабр иска Блакторн, а не мен. Ако ми е подарявал накити и е откликвал на всяка моя усмивка, то е защото се надява да го обикна и да му родя син, а не защото съм го омагьосала.

Едит понечи да каже нещо, но Руфъс махна гневно с ръка.

— Защо му е да дава кралски откуп за една невярна друидска вещица, която дори да е плодовита, никога не ще го дари с мъжки наследник? — продължи Мег. — Доминик ме държи при себе си само защото знае, че васалите ще се разбунтуват, ако ме прогони.

— Още по-добра причина да плати откупа — вметна Едит.

Мег се изсмя още веднъж и рийвърите отново се спогледаха тревожно. Искаше им се да побягнат час по-скоро от тази вещица, която говореше с толкова весела увереност за техния разгром… и за собствената си смърт.

— Самата ти си толкова алчна — каза Мег на своята бивша компаньонка, — а не допускаш, че и другите може да са такива.

— Говори по-ясно — изсъска Едит.

— Откупът е толкова голям, че Блакторн ще бъде разорен.

— Да!

— Кой дава пари за рицарите, които пазят васалите от такива като вас? — тихо попита Мег. — Кой плаща налозите, за да е пълна хазната и да могат да се купуват нови рицари и оръжия? Чий живот ще се превърне в ад, ако господарят обеднее?

Рийвърите зашепнаха оживено. Най-после бяха разбрали за какво става дума.

— Да — кимна тя. — Васалите плащат всичко. Вярно е, че те ме харесват, но повече им харесва децата им да са нахранени.

— Не я слушайте — извика Едит. — Тя ще ви омагьоса, точно както омагьоса…

Руфъс я зашлеви брутално през устата, за да я накара да млъкне. Мег обаче продължи да говори, макар да знаеше, че всеки момент може да я сполети същото.

— Обзалагам се, че докато вие стоите тук и броите откупа, който никога няма да получите — каза тя, — господарят на Блакторн пише на архиепископа писмо с молба бракът ни да бъде анулиран.

Руфъс се намръщи и подръпна замислено дългия си мустак.

— Един нов манастир би бил напълно достатъчен като мотив църквата да се съгласи с анулирането — продължи неумолимо Мег. — Но тъй като Доминик е много ловък и умен тактик, най-вероятно ще обещае да построи и каменна черква.

— А какво…

Мег не позволи на Руфъс да зададе въпроса си.

— Преди още плътта ми да е изгнила в гроба, Доминик вече ще си има хубава, плодовита норманска съпруга, която ще му народи толкова наследници, че като се хванат за ръце, ще могат да опашат целия Блакторн. Вие всички се самонадхитрихте, рийвъри. Блакторн вече е нормански. И благодарение на вашата глупава алчност ще си остане такъв до второ пришествие.