Елизабет Лоуел: Най-силната магия

— Много умно от нейна страна да се опитва да ги разколебае — каза Доминик, когато Свен прекъсна разказа си. — Тя позна ли те?

— Мисля, че не. Не направи никакъв опит да ме заговори скришом. — Свен се поколеба и огледа предпазливо залата, за да се убеди, че никой, освен Доминик, Саймън и старата Гуин няма да го чуе. — Подозирам, че поне двама от рийвърите са шпиони на Дънкан — додаде той.

— Не се изненадвам — каза Доминик. — Шотландския чук е много умен мъж, стига само да не се оставя да го водят страстите.

— Един от шпионите се измъкна от стана много преди мен — допълни Свен.

— Значи най-вероятно скоро ще видим Дънкан — заключи Доминик. — Какво друго каза Мег?

Свен го погледна колебливо. Всичко би дал, за да не се намира в този момент в залата на крепостта Блакторн. Господарят му бе облечен като за битка — от гривните на глезените до шлема. Ръката му не се отделяше от дръжката на меча.

Русокосият рицар изруга полугласно, прокара пръсти през преднамерено изцапания си перчем и заговори отново.

— Вашата съпруга помоли още веднъж за свещеник, като каза, че ако умре, без да е причестена, призракът й ще броди сред тях така, както призракът на лейди Ана броди из крепостта.

— Хубавичко ги е сплашила — усмихна се Доминик. — Явно си отмъщава. Доста е свирепа тази моя малка соколица.

Свен погледна старата Гуин.

— Умее ли лейди Маргарет да лъже добре? — попита той.

— Не. — Думата падна тежко като камък в тишината на салона. — Мег е като свещен извор — толкова е бистра, че не може да скрие и най-дълбоките кътчета на душата си.

— Така си и мислех — измърмори Свен.

Доминик местеше объркано поглед от рицаря към старицата и обратно. Усмивката на лицето му се стопи.

— Какво искате да кажете? — попита той.

— Лейди Маргарет беше напълно искрена — простичко отвърна Свен. — Затова и рийвърите й повярваха.

— Кой разумен човек не би й повярвал? — попита Гуин, вперила изпитателно поглед в Доминик. — Би било лудост да погубите владенията си, за да платите откуп за съпруга, която не може да ви роди син.

— Достатъчно! — изръмжа Доминик.

Гуин обаче продължи да говори, сякаш не го беше чула. Думите й валяха спокойно и неспирно като студен дъжд.

— Утре след залез слънце рийвърите ще изнасилят Мег. Дори тя да остане жива след гаврата им с нея, не можете да я задържите като своя съпруга. Ще я прогоните и скоро крепостта ще има нова господарка. А вие, господарю… вие най-после ще имате синовете, които искате повече от всичко на света.

— Саймън!

Саймън разбра непроизнесения от брат му въпрос.

— Ти се славиш като голям тактик — каза той, като подбираше много внимателно думите си. — Само един лош тактик би изгубил войната, за да спечели една битка, която не ще му донесе нищо.

— Обясни.

Саймън се поколеба. Никога не бе чувал брат си да говори с такъв тон. И щеше да е щастлив, ако не го чуе никога повече.

— Ти дойде тук за земя и синове — каза той след известно мълчание. — Това е твоята война. Половината от нея вече е спечелена. Земята е твоя.

Доминик мълчеше.

— Ако участваш в тази битка по правилата на рийвърите — продължи Саймън, — няма какво да спечелиш, а ще загубиш много. Самите васали на Блакторн не ще поискат от теб да пожертваш всичко, включително тях, заради една безполезна битка. Мег знае това не по-зле от теб. Рийвърите вече също го знаят. — Той отклони поглед встрани. Изражението на Доминик подобно на гласа му, бе ужасяваща смесица от гняв и болка.

— Довърши — мрачно каза Доминик.

— По дяволите — измърмори Саймън. — Всичко е повече от ясно. Мег не очаква да платиш откупа.

Доминик обърна гръб на тримата души в салона толкова рязко, че наметалото му изплющя. Не искаше да съзрат онова, което навярно се виждаше съвсем ясно в очите му — спомените и думите на Мег, които се забиваха като кинжали в сърцето му.

Можеше да съм лъжкиня, измамница, крадла, престъпница…това е без значение за теб. Всяка утроба би ти свършила работа, щом я получаваш заедно с Блакторн.

Две ръце в железни ръкавици се свиха в юмруци.

Зле ли се държи Доминик с теб?

Да се държи зле със своята друидска съпруга? С единствената си надежда за законни наследници? Да не би съпругът ми да ти изглежда глупак? В края на краищата звънчетата, които нося, са почти като тези на най-добрия му сокол.

Стоеше напълно неподвижен, сякаш вкаменен.

Ти си болен. Позволи ми да те излекувам.

Има едно-единствено нещо, което може да ме излекува.