Елизабет Лоуел - Най-силната магия

На поляната се бяха изтегнали повече от двадесет мъже. Само един от тях носеше скъпи рицарски одежди, при това се виждаше, че доспехите му са познали и доста по-добри дни. Останалите мъже не бяха нищо повече от сбирщина бандити, бракониери и престъпници.

Покрай грубо скованата дървена ограда бяха насядали неколцина пазачи. Никой от мъжете, освен рицаря, не беше от хората, следвали доскоро Дънкан. Бяха груби и дрипаво облечени и само оръжията им имаха вид на добре поддържани. Острите им мечове и кинжали блестяха на светлината на огъня, който едновременно ги сгряваше и им служеше за приготвяне на храна.

Мег тръгна, куцукайки, към един огромен дъб и се свлече изнемощяла до дънера му. Повечето мъже я гледаха с похотливо блеснали очи, останалите — с тъпоумно безразличие. Но нито страховитите рийвъри, нито израненото й тяло я тревожеха толкова, колкото съня, който я бе споходил по време на изтощителната езда — новородено бебе с усмихнати зелени друидски очи.

Дойде ли ти вече, малка соколице?

Не.

Отговорът щеше да е същият още девет месеца, ако се вярваше на съня й.

Доминик, ще видиш ли някога своето дете? И ако го видиш, ще повярваш ли, че е твое?

Нечия ръка я разтърси грубо.

— Ставай, вещице, и поднеси вечерята — каза Едит.

— Едит! Какво търсиш тук? И теб ли отвлякоха?

Вдовицата се усмихна горчиво.

— Аз нямам пукната пара. Защо му е на човек да ме отвлича? Не, дойдох при рийвърите по своя воля.

— Всяка жаба да си знае гьола, нали? — саркастично попита Мег.

— Мери си приказките, вещице — изсъска Едит, като я зашлеви през лицето. — Откога чакам този миг. Размърдай си магарешкия задник и ни поднеси вечерята, или веднага ще те пратя при Едмънд Жестокия да те обучи на новия ти занаят.

Тя вдигна ръка да я удари отново, но в този момент един рицар, който не изглеждаше чак толкова окаяно, колкото останалите, пристъпи към нея и я избута настрана.

— Руфъс няма да одобри това — каза спокойно той. — Той смята пръв да се възползва от услугите на вещицата. Не иска никакви белези по тялото й, освен тези, които сам ще остави. Беше категоричен по този въпрос тази сутрин, не помниш ли?

Едит сви кисело устни, но се отказа да удря Мег повече. Прекрасно знаеше какви са плановете на Руфъс за друидската вещица. Самата тя бе набила повечето от тях в дебелата му глава.

— Така ли се отплащаш за добротата, която прояви Блакторн към теб? — попита Мег, като се изправи и се загърна в пелерината, за да скрие тялото си от влажната мъгла и от похотливите погледи на рийвърите. — С предателство?

— Каква доброта? — гневно възкликна Едит. — Аз бях господарка на крепост, не по-малка от Блакторн, а се превърнах в проста слугиня.

— Твоята крепост беше превзета от норманите.

Лицето на Едит се изкриви от ярост. Светлите й очи придобиха животински блясък.

— Не беше честна битка — извика тя. — Те влязоха в крепостта чрез предателство.

— Честна или не, резултатът е все един и същ — каза Мег. — Семейството и съпругът ти бяха убити и ти бе оставена на милостта на своите съседи, които бяха в същото окаяно положение. Беше една бездомна, бездетна вдовица, преди лорд Джон да те приюти, да ти осигури почтена работа и да обещае да ти намери съпруг.

Едит се усмихна горчиво.

— Но първо се опита да ме заплоди.

Мег трепна.

— Не знаеше ли? — хладно попита Едит. — Господарят на крепостта вкарваше всяко момиче в леглото си, преди да му позволи да се омъжи.

Мег се опита да каже нещо, но вдовицата не беше свършила.

— На всяко момиче Джон обещаваше едно и също: че ако му роди дете, ще я направи господарка на Блакторн. Но това така и не се случи, защото след като прокълнатата му съпруга го напусна, той стана толкова немощен, че и най-обиграната уличница не можеше да изцеди от него дори и едно семенце.

Откъм другия край на поляната се чу вик, който прекъсна думите й. Руфъс се бе завърнал от Карлайл с провизии. Всички в стана, освен един рицар и един опърпан бракониер с унило лице, се скупчиха около своя водач, за да видят какво им е донесъл.

— Ейл? — извика жадно един от рийвърите.

— Да — ухили се Руфъс и слезе от коня.

Сетне отиде до огъня, свали шлема си и разтърси гъстата си червена грива.

— Има ли храна? — попита рязко Едит.

— Месо, хляб и сирене.

— Ами жени? — извика друг рийвър.

— Обещаха ни една от кухненските прислужници, само да й свърши течението.

— Защо да чакаме? — измърмори един от мъжете. — И без това докато й се изредим всичките, пак ще е цялата в кърви. Една няма да ни стигне.