Елизабет Лоуел - Най-силната магия

Под прикритието на пелерината Мег инстинктивно плъзна ръце към корема си. По кожата й пролазиха тръпки, които нямаха нищо общо с влажния вечерен студ.

— Някакви вести от норманското копеле? — попита Едит.

Вместо отговор Руфъс само сви рамене. После видя застаналата от другата страна на огъня Мег и очите му светнаха.

— Ела при мен — заповяда й той.

Привидно спокойна, Мег заобиколи огъня и се изправи пред него. Погледът в очите му накара стомаха й да се свие. В гърлото й заседна буца.

Едит ги наблюдаваше с раздразнение, което обаче се постара да прикрие. Слабостта на водача на рийвърите към господарката на Блакторн беше добре известна на всички. Самата Едит я бе използвала като мотив, за да накара Руфъс да се отдели от Дънкан. Така че нямаше право да се оплаква от това, че Руфъс демонстрира тази своя слабост пред всички.

— Изчакай поне до утре вечер — каза тя. — Ще ти бъде много по-приятно да се въргаляш с нея пред очите на норманското копеле.

Мег усети, че й прилошава. Въпреки топлината на огъня тялото й се вледени.

— Що за лудост е това? — попита тя със спокоен глас.

— Не е лудост — отвърна Едит, — а отмъщение срещу норманското копеле и друидската вещица, която е негова курва.

— Какво отмъщение?

В гласа на Мег нямаше нито чувство, нито въпросителна нотка. Имаше само някакво неестествено спокойствие, появило се заедно с леда, който бе сковал душата й.

— Трябваше да оставиш норманското копеле да умре от отровата, която му дадох — яростно каза Едит. — Тогава можеше да успея да убедя Дънкан да превземе крепостта и всичко щеше да бъде наред. Но копелето оживя и аз ще му отмъстя!

— Дънкан. Къде е той?

Гласът на Мег пак бе равен, безжизнен, почти нечовешки. Едит сви рамене.

— Замина на север със своите рицари. Прав му път! Клановете по границата ще прережат гърлото на този изменник още преди да е успял да се порадва на плодовете на своето предателство.

— Той не е като вас.

— Не е — процеди през зъби вдовицата. — Сред нас няма предатели. Ти си единствената, вещице, но скоро и теб няма да те има.

Втренченият поглед на Мег накара рийвърите да се спогледат объркано и да зашепнат помежду си, обезпокоени от странната неподвижност на своята друидска пленница.

Единствено Едит не се смути от нетрепващите й зелени очи. Най-после бе ударил часът на отмъщението, за което копнееше още откакто норманците бяха погубили семейството й.

— Нека ти кажа какво те очаква, вещице — каза със злорадо задоволство тя. — Утре по залез слънце твоят любим съпруг ще дойде тук с три пъти по твоето тегло в злато и скъпоценни камъни.

Едно едва доловимо трепване на тялото на Мег накара останалите по нея златни звънчета да запеят тихичко. Но песента им заглъхна почти веднага.

— Ние ще вземем откупа — продължи Едит. — Тогава рийвърите ще се позабавляват с теб пред очите на съпруга ти. А когато и двамата престанете да ни бъдете забавни, ще го убием.

Мег мълчеше.

— Малоумна ли си? Не осъзнаваш ли какво ще ти коства това, че застана на страната на норманците? — извика ядосано Едит. — Скоро ще разбереш какво съм преживяла. Ще бъдеш без близки, без мъж, без деца и без чест!

Мег наклони глава и звънчетата звъннаха отново.

— Доминик льо Сабр няма да дойде — каза тя.

— Ще дойде. Трябва да дойде. Иначе ще умреш.

— Значи, ще умра. Доведете свещеник, за да ме изповяда.

Този път увереността в гласа й успя да смути Едит. Тя я зяпна слисано.

— Какви ги приказваш? — възкликна Руфъс, като пристъпи толкова близо до Мег, че тя трябваше да наведе глава назад, за да вижда лицето му. — Разбира се, че Доминик ще дойде да те спаси. Без теб той би загубил крепостта Блакторн?

— Кой ще му я вземе? — спокойно попита Мег. — Дънкан няма да го направи. А вие не можете.

— Можем. И ще я превземем.

— Жалко, че вече ще съм мъртва — каза Мег, като отстъпи крачка назад, за да огледа поляната. — Би било много забавно да видя как тази жалка паплач атакува Блакторн. Когато Меча престане да се залива от смях, ще ви избие до крак и ще ви хвърли на гарваните.

— Няма, защото няма да има кой друг да организира отбраната на крепостта, освен Томас Силния — намеси се Едит. — А той е глупав, макар да се бие добре.

— Саймън е не по-малко умен и безпощаден от брат си.

— Саймън няма да бъде там — каза Руфъс. — Казахме на Доминик, че може да дойде тук, придружен от един-единствен рицар.

Мег кимна.

— Разбирам. И този рицар ще бъде Саймън, естествено.