Елизабет Лоуел - Най-силната магия

Тогава аз ти го давам.

Тръпка разтърси тялото му.

Доведете свещеник, защото ще умра.

Полагаше отчаяни усилия да запази способността си да се владее — способност, придобита на толкова висока цена. Съвсем доскоро беше напълно убеден, че няма болка, която да не е изпитал.

Но бе сбъркал.

Мег, никога не съм искал да те нараня така. Ти виждаше толкова ясно душата ми и въпреки това ми се отдаде тъй щедро.

Ако можеше да прозреш в душата ми сега…

Откъм двора се чу звук, наподобяващ тихо жужене — беше шепотът на стотици неестествено приглушени гласове, който се носеше като вятър над тълпата от хора.

— Продължават да прииждат, господарю — спокойно каза Гуин.

— Защо? — попита Доминик.

Дори старата друидка трепна при звука на гласа му.

— Да узнаят решението ви. Те са в беда, а вие сте им господар.

Без да каже и дума, без дори да се обърне назад, Доминик излезе от залата и се отправи към входа на крепостта. Когато се появи на прага на широкия портал с лъскавите си доспехи, които сияеха изпод тежкото наметало, в двора се възцари пълна тишина.

Преди обаче да успее да каже каквото и да било, по стълбите, куцукайки, изтича Хари. В ръцете му имаше малка кожена кесийка, в която дрънкаха монети.

— С Адела научихме какво е станало — каза той. — Откупът, който ви искат, е чудовищен.

Сетне подаде кесийката на Доминик. Но той бе толкова слисан, че не помръдна.

— Вземете я — настоя Хари. — Не е много, знам, но това е всичко, което имаме. Моля ви, господарю. Когато Адела беше болна, Мег й помогна.

Преди пазачът да се е обърнал, по стълбите се изкачи соколарят, понесъл в ръце дървена купа с няколко скъпоценни монети.

— Един боен жребец стъпка втория ми син, когато беше на четири годинки. Господарката коленичи в калта, за да облекчи предсмъртната му агония. Тогава самата тя нямаше и девет години.

След като соколарят остави купата в нозете на Доминик, един по един заприиждаха и останалите васали. Всеки носеше скромното си богатство, събирано цял живот с упорит, тежък труд. И всеки имаше да каже по нещо.

— Тя се погрижи за болния ми баща.

— Когато брат ми беше болен и нямахме слама да запалим огън, тя му даде пелерината си.

— Тя излекува сина ми.

— Бебето ми щеше да умре, ако не беше тя.

— Тя облекчи болките ми.

Парите, които Доминик бе раздал на васалите в деня на своята сватба, валяха като сребърен дъжд в купата, монета след монета — безмълвно свидетелство за почитта на васалите към тяхната друидска господарка. И с всяка монета валяха думи на обич, която нямаше цена.

— Тя изцери земята ми.

— Когато жена ми се нуждаеше от нея, тя дойде.

— Когато всички ме смятаха за прокълнат, тя ме изцели.

— Аз съм сляп. Виждам само чрез нейния глас.

Накрая не остана никой, освен едно момченце на не повече от девет години. До него подскачаше голямо, рошаво куче. Доминик погледна здраво стиснатата шепа на хлапето, питайки се какво ли може да предложи едно толкова малко дете и защо.

Момчето зарови ръка в рунтавата козина на кучето, като че ли това щеше да му даде кураж да заговори, и разтвори шепата си. В нея лежеше най-скъпоценното му съкровище — един от турските шекери, които Доминик бе раздал на васалите си заедно със сребърните монета. Бонбонът беше леко изгризан от едната страна, сякаш всеки ден детето бе отхапвало по мъничко от него, стремейки се да запази колкото се може по-дълго това сладко богатство.

— Тя спаси кучето ми, когато беше попаднало в един капан. — Момчето пусна бонбона върху купчината монети и побягна.

Кучето се спусна след него като кафява сянка.

Доминик се опита да каже нещо, но не можа. Както капките се събират във вадички и поточета, за да се роди буйна река, така даровете и словата на васалите на Блакторн се бяха сбрали, за да разкажат какво означава Мег за тези хора. Тя бе мир и надежда в един свят на войни и глад. Тя бе слънчева светлина, смях и изцеление там, където всичко останало беше само болка.

Тя бе всичко това и нещо повече за воина, който бе дошъл да дири земя и синове, а беше получил живот и любов.

Най-накрая Доминик намери сили да заговори.

— Откраднаха нашето сърце.

Сред тълпата се надигна глух ропот.

— Ако Мег не се върне при нас жива и засмяна — продължи Доминик, — невиждано опустошение очаква земите на север от тук.

Ропотът се превърна в ръмжене на огромен, раздразнен звяр.

— Аз ще преследвам рийвърите и техните семейства, ако ще и до края на света, и ще ги избия до крак — и мъжете, и жените, и децата.