Елизабет Лоуел - Най-силната магия

— Същото казах и аз на Мег тази сутрин, в тъмните часове преди разсъмване.

— Е, и?

— Тя не се успокои.

Саймън измърмори под носа си нещо за друидските вещици и за проблемите, които създават на мъжете, женени за тях.

— Имат си и своите добри страни — каза Доминик, като се усмихна на себе си.

Сред тях бяха косите на Мег, които изглеждаха прекрасно на светлината на свещите, особено когато бяха разпилени по тялото на нейния съпруг, докато меките й устни го учеха, че и соколът кара своя господар да лети. Преживяването бе доставило невероятна наслада и на двама им.

Безпокойството, което го измъчваше още от сутринта, изведнъж изкристализира в болезнена нужда отново да бъде с нея. Без дори да се замисли, Доминик обърна коня си обратно. Сивият жребец се подчини незабавно. Беше по-дребен от Крузейдър, но за сметка на това се движеше по-бързо и с по-голяма лекота, и бе идеален за ловуване.

— Доминик? — извика изненадано Саймън.

— За днес се наловувах — каза през рамо Доминик. — Време е да видя как е моята малка соколица.

— По дяволите! Толкова ли се страхуваш да я изпуснеш от очи? — измърмори Саймън.

Без да му отговори, Доминик взе Фатима на китката си и пришпори коня си в галоп. Саймън изруга, прибра собствения си сокол и препусна след него. Останалите трима рицари и шестимата валети бързо ги последваха.

Вече наближаваха крепостта, когато забелязаха нещо странно. При вида на завръщащата се ловна дружина селяните, които работеха по полята, зарязваха заниманията си и се втренчваха в господаря на Блакторн така, сякаш виждаха призрак.

Първоначално Доминик не обърна внимание на това. Но когато видя, че все повече и повече хора спират да работят, щом съзрат своя господар, той погледна тревожно брат си.

— Какво има, човече? — подвикна Саймън на един овчар. — Защо зяпаш така?

Мъжът се прекръсти, обърна се кръгом и побягна. Останалите васали наоколо също не смееха да се приближат до ездачите. Всички до един изглеждаха ужасени от появата на Доминик.

— Това не ми харесва — измърмори Саймън.

Доминик не каза нищо, просто пришпори коня си още по-бързо, за да се спре чак в края на подвижния мост пред портата на крепостта.

Хари изскочи, куцукайки, от къщичката си, вторачи се шокирано в него, сетне сграбчи радостно ръката му.

— Слава на бога — извика облекчено пазачът. — Знаех си аз, че девойчето ще ви спаси!

— Да ме спаси? От какво?

Хари отвори уста да отговори, но от нея не излезе и звук. Просто стоеше и гледаше втрещено своя господар, по когото нямаше и следа от каквото и да било нараняване.

— Господарката… — Той преглътна мъчително.

— Лейди Маргарет ли? — остро попита Доминик.

Хари кимна.

— Говори, човече — възкликна Доминик. — Къде е Мег?

— Дойде един валет. Той каза, че сте тежко ранен при северния зъбер.

Саймън понечи да каже нещо, но Доминик махна рязко с ръка и го накара да замълчи.

— Както виждаш, не съм ранен. Къде е съпругата ми?

— Тя тръгна към вас, господарю. Да се погрижи за вас.

— Северният зъбер? Това е по пътя за Карлайл, нали?

— Да.

— Кой тръгна с нея?

Изражението на Хари бе повече от красноречиво.

— По дяволите! — изрева Доминик. — Пуснал си я сама?!

Откъм двора долетя пронизителен женски писък, който накара косата му да настръхне. Той се обърна и видя Едит, която тичаше към него като подгонена от самия дявол.

— Господарю! — разрида се тя, като се падна на колене в краката на коня му. — Не ме наказвайте, господарю! Направих всичко възможно да я разубедя, но не можах!

Доминик понечи да каже нещо, но Едит продължаваше да ридае и да хълца.

— Влюбена е в него още от дете. Беше твърдо решена да го последва. Отказа да ме послуша! Опитах се да я разубедя, господарю. Бог ми е свидетел, че се опитах! Но тя не ме послуша!

— Обясни ми всичко — каза Доминик с леден глас.

— Лейди Маргарет знаеше, че никога няма да я пуснете вън от крепостта сама, затова подкупи едно момче да дотича тук и да каже, че сте тежко ранен. В суматохата тя просто е яхнала кобилата си и е избягала!

— Преди колко време?

— По обяд, милорд.

Доминик се обърна към Саймън.

— Ще я настигнем бързо. Не може да е отишла далеч с онази нейна кранта.

Саймън беше объркан.

— Не очаквах това от Мег. Тя се бореше за живота ти така, както би се борила за своя собствен живот. Наистина ли вярваш, че тя…

— Вярвам, че тя не е тук — каза Доминик с глас, който накара всички наоколо да потръпнат. — Или ти не мислиш, че не е така?