Сигрид Унсет - Венецът

Монахът проявяваше интерес какво се случва по селата. Разпита Лавранс за пораженията от лошата реколта. Домакинът му разказа, че в безизходицата се появили хора, които прибягват към скверни начини за оцеляване. Обърнали се за помощ към кошмара на съвестните християни. До хребета на запад от долината имало едри бели камъни с формата на човешките срамотии и неколцина мъже се подали на изкушението да принесат в жертва шопари и еретици. През една нощ отец Айрик повел със себе си най-набожните и смели селяни и те натрошили камъните. Лавранс също дал своя принос и видял със собствените си очи, че камъните цели са омазани с кръв, а наоколо се търкалят кости. А в една странична долина на Гюдбранската се говорело за старица, която селяните накарали да седи върху непоклатим камък и да реди езически заклинания три четвъртъка подред.

Една нощ Кристин остана сама при брат Едвин.

Той се събуди около полунощ и явно изпитваше ужасни болки. Помоли Кристин да донесе книгата за Богородичните чудотворства, която отец Айрик му зае, и да му почете от нея.

Макар и да не бе свикнала да чете на глас, Кристин приседна до леглото и сложи свещта до себе си. Намести книгата върху коленете си и започна да чете с голямо старание.

След малко забеляза, че по време на мъчителните пристъпи, болният стиска зъби и сплита изнемощелите си ръце.

— Скъпи отче, виждам, че се мъчиш ужасно — потресена прошепна Кристин.

— Така е, дъще, но сам Господ ме е превърнал отново в дете и ме разнася нагоре-надолу. Помня как избягах от къщи, когато бях на четири лета. Тръгнах из гората. Там се изгубих и дълго време не можаха да ме открият. Когато най-сетне ме намериха, майка ми беше сред търсачите. Прегърна ме силно и ме ухапа по врата. Помислих, че го прави, защото ми е ядосана, но после прозрях истинската причина. Сега копнея да се върна у дома, да се махна от гората. В светото писание е казано: оставете всичко и следвайте Ме. Но на този свят имаше толкова много неща, които не исках да оставя.

— Ти ли, отче? Всички те смятат за образец на целомъдрие, бедност и послушание.

Монахът се засмя:

— Мило дете, ти си мислиш, че на света няма други съблазни, освен похот, богатство и власт. Слушай какво ще ти кажа: това са дреболии покрай пътя, а аз обичам самите пътища. Не ме тегли към дреболиите на света, а към целия свят. Бог се смили над мен и ми отреди да обичам госпожа Сиромашия и госпожа Непорочност още от млад. Затова си въобразявах, че с тези си спътнички ще бъда винаги в безопасност. Обикалях, скитах къде ли не и мечтаех да преодолея всички пътища на света. А сърцето и умът ми също скитаха. Боя се, че често изпадах в заблуди относно най-мрачните постъпки. Но сега идва краят, Кристин, сега искам да се прибера у дома и да се освободя от всичките си мисли, да изслушам ясните слова на приора как да възприема греха си и Божията милост.

След малко монахът заспа. Кристин седна до огнището, за да наглежда огънят да не изгасне. На зазоряване, когато самата тя започна да дреме, брат Едвин внезапно се обади от леглото:

— Радвам се, че нещата между теб и Ерлен Никулаусьон стигнаха до щастлива развръзка, Кристин.

Кристин избухна в сълзи:

— Преди обаче да се стигне дотук, извършихме много непристойни дела. Сърцето ми се къса, като си помисля какви неприятности създадох на клетия ми баща. Той и сега не е щастлив, макар и да не знае цялата истина. Разбере ли я, ще се отрече от мен завинаги.

— Кристин — подхвана благо брат Едвин, — разбери, че се налага да премълчиш случилото се, но и да не му създаваш повече грижи. Той никога няма да иска от теб да се покайваш. Каквото и да сториш, обичта, която баща ти изпитва към теб, няма да се промени.

След няколко дни брат Едвин се позакрепи и пожела да тръгне на юг. Тъй като това явно беше много важно за монаха, Лавранс поръча на слугите си да направят носилка; закрепиха я между два коня и така заведоха болния до градчето Лидста. Там му осигуриха нови коне и нови придружители и по този начин го закараха до Хамар. Там той почина в манастира на братята проповедници и го погребаха в тяхната църква. После босоногите братя предявиха искане да им предоставят тленните му останки, защото хората от околните села го смятаха за светец и го наричаха свети Евен. След канонизацията селяните из цялата страна отправяха молитви към него. Затова между двата манастира се разрази люта вражда за мощите му.

Кристин разбра за спора доста по-късно, а раздялата с монаха преживя много тежко. Като че ли той единствен знаеше всичките й тайни. Запозна се с нея, когато тя беше още невръстно, невинно хлапе под опеката на баща си, а след години тя му изповяда греховната си връзка с Ерлен. Сякаш брат Едвин представляваше скоба, свързваща всичко, което някога е било свидно на сърцето й, със сегашните й терзания. Съвсем се бе откъснала от някогашното девойче.