Сигрид Унсет - Кръстът

На втората година откакто Ерлен Никулаусьон и Кристин Лаврансдатер се преместиха да живеят в „Йорун“, стопанката пожела да прекара сама лятото в планинската им хижа.

Още през зимата започна да го обмисля. В областта Шене, където се намираше „Хюсабю“, имаше отколешен обичай стопанката да отсяда сама в планинската хижа, защото някога в района отвлекли момиченце и оттогава майка й искала да прекарва всяко лято в планината. Но в Шене традициите се различаваха доста от общоприетите норми и тамошните жители бяха свикнали чужденците да смятат обичаите им за странни.

В останалата част от Норвегия нравите не допускаха стопанките от големите имения да заминават сами за планинските си къщи. Кристин знаеше, че ако го направи, хората ще започнат да одумват семейството й.

Боже мой, нека говорят, и без това положително сплетничеха.

Аудюн Турбергсьон беше гол като пушка, когато се ожени за Ингебьорг Никулаусьон от „Лопт“. Работеше като иконом при епископа в Хамар. Господарят му замина да освещава новата църква на север и нещастието застигна Ингебьорг. Баща й, Никулаус Сигюршон, отначало прие новината много тежко и се закле в името Божие и във всичките си близки, че няма да се съгласи да даде дъщеря си на коняр. После обаче Ингебьорг роди близнаци и Никулаус, явно притеснен от многото грижи, които се налагаше да полага за потомството на дъщеря си, се съгласи да приеме Аудюн за зет, смееха се хората.

Това се случи две години след сватбата на Кристин и Ерлен. Хората не забравила тази история. Още припомняха, че Аудюн не е тукашен. Дошъл от областта Хаделан и произлизал от порядъчен, но обеднял род. В Сил Аудюн не се ползваше с добро име. Смятаха го за опърничав, дебелокож, злопаметен, но не можеха да отрекат колко е работлив и вещ в законите. Аудюн Турбергсьон успя някак да си спечели хорското уважение и се превърна в човек, в чието лице никой не желаеше да си създава враг.

Кристин се замисли за широкото, смугло лице на селянина, за гъстата му къдрава рижа коса и брада, за проницателните му малки сини очи. Стопанката откриваше известна прилика между него и някои мъже от прислугата в „Хюсабю“ — ратаи и гребци на Ерлен.

От гърдите й се изтръгна въздишка. За мъж като Аудюн сигурно не представлява сериозна трудност да свикне да се разпорежда спокойно с наследствената земя на съпругата си, защото той никога не бе притежавал друга…

През зимата и пролетта Кристин непрестанно обясняваше на Фрида Стюкоршдатер — нейната най-лична слугиня от „Хюсабю“ — какви са обичаите в долината през лятото. Не спираше да й напомня как са свикнали да работят косачите и какво се приготвя за жътвата. Надяваше се Фрида да е запомнила всичко от миналата година, защото държеше в имението да се запази традицията, останала от Рагнфрид Иваршдатер.

Стопанката не смееше открито да признае намерението си да прекара лятото в планинската хижа. Отговаряше за реда в „Йорун“ от две зими и едно лято и много добре осъзнаваше, че заминаването й за пасищата е равносилно на бягство.

Кристин виждаше колко трудно Ерлен се приспособява към сегашното си положение. Още от съвсем малък той беше свикнал с мисълта, че е роден да се разпорежда и да заповядва на останалите. Малкото пъти, когато приемаше и изпълняваше чужди нареждания, не го правеше съзнателно.

Невъзможно е да се чувства добре. Сигурно се преструва. Самата тя… Бащиното й имение се намираше в най-ниската част на затулената долина. Равните поля, лъкатушещата като лъскава змия река през елховата гора, стопанствата в обработваемите земи в подножието на планината, надвисналите над тях стръмни скали, сивите клисури във височините, свличащите се сипеи, пълзящите по полегатите склонове гори от борове и широколистни дървета — не, за нея това вече не беше най-хубавият и спокоен дом на света. Вероятно и Ерлен смята, че тук е грозно, задушно и неприветливо.

Но по нищо не личеше Ерлен да се чувства зле…

В деня, когато пуснаха животните от кошарите, докато вечеряха, Кристин най-после успя да сподели с Ерлен решението си. Той тъкмо ровеше из паницата с риба, за да си намери тлъста хапка. От изненада зяпна съпругата си и съвсем забрави да си извади пръстите от гозбата. Кристин се оправда с епидемията от възпалено гърло, която плъпна из долината и покосяваше малки деца. Мюнан бил много болнав и щяла да го заведе заедно с Лавранс в планината, та да не се заразят.