Сигрид Унсет - Венецът

След като стопанинът на имението „Сюнбю“ Ивар Йеслинг-младши почина през 1306-а, голяма част от земите му наследила дъщеря му Рагнфрид и нейният съпруг Лавранс Бьоргюлфсьон. Преди двамата живееха в неговото имение „Скуг“ във Фоло близо до Осло, но сега се преместиха в имението „Йорун“, разположено по хълмовете на Сил.

Лавранс произхождаше от род, наричан по тукашните земи синовете на Лагмана 1 1 Лагман (норв.) — запознат със законите на страната и вещ в правораздаването мъж, който посредничел при спорове и дела в Скандинавия. — Бел.прев. . Потомците на този род дошли от Швеция с онзи Лауренсиус, лагман на областта Йостьоталан, който отвлякъл от манастира във Врета сестрата на ярла 2 2 Ярл — титла на най-близкия човек до краля, втори по власт след него. — Бел.прев. на Белбу, госпожица Бенгта, и избягал с нея в Норвегия. Земевладелецът Лауренсиус станал приближен на крал Хокон-старши 3 3 Хокон Хоконсьон-старши (1204–1263) — норвежки крал. — Бел.прев. и се радвал на неговото благоразположение; кралят му подарил имението „Скуг“. Лауренсиус живял в Норвегия осем години, но после се споминал по време на една епидемия, а вдовицата му, дъщерята на Фолкунгите 4 4 Фолкунгите — кралска династия в Швеция, управлявала през периода 1250–1387. — Бел.прев. , наричана в Норвегия кралската дъщеря, се прибрала в родината си и се помирила с враговете си. После се омъжила за заможен мъж в чужбина. Двамата с Лауренсиус нямали деца и — затова брат му Шетил наследил „Скуг“. Шетил се падал дядо на Лавранс Бьоргюлфсьон.

Лавранс се ожени млад; беше само на двайсет и осем по времето, когато пристигна да живее в Сил, а съпругата му бе с три години по-възрастна от него. Като подрастваш Лавранс получи добро възпитание благодарение на придворните кралски сановници. След женитбата си обаче заживя на спокойствие в имението си, защото Рагнфрид не се чувстваше добре сред хората в южната част на страната заради особения си характер и неизменната си тъга. След сполетялото я нещастие да изгуби трима синове още в люлката тя направо се боеше от хората. Лавранс се премести в Гюдбранската долина най-вече защото съпругата му имаше нужда от подкрепата на своите роднини и познати. Когато заживяха в „Йорун“, имаха едно оцеляло дете — момиченце на име Кристин, Кристин Лаврансдатер.

Но когато се установиха в имението, те продължиха да си живеят доста затворено и не се събираха с други хора; Рагнфрид май не държеше много на роднините си — срещаше се с тях само когато го изискваше благоприличието. Една от причините Лавранс и Рагнфрид да избягват хората се криеше в тяхното християнско смирение и богобоязливост. Те ходеха редовно на църква и с готовност подслоняваха божии служители и странстващи свещеници или поклонници, запътили се към Нидарус 5 5 Нидарус — старото име на днешния град Тронхайм. Там се намира католическа катедрала, построена върху гроба на свети Улав (995–1030) — норвежки крал, канонизиран от Църквата за светец след смъртта си. През Средновековието катедралата в Нидарус се радвала на огромен интерес и в града, седалище на католическия архиепископ, се стичали множество поклонници. — Бел.прев. . Хранеха дълбоко уважение към отеца на енорията си — той беше най-близкият им съсед, живееше в имението „Румюн“. Останалите жители на долината смятаха, че Божията сила им излиза твърде скъпо заради десятъка и пожертвованията в стоки и пари, и нямаха намерение да прекарват времето си в пост и молитва, още по-малко да приютяват в домовете си свещеници и монаси, без да имат полза от тях.

Иначе обитателите на „Йорун“ се радваха на голяма почит и всеобща симпатия, най-вече Лавранс, защото го знаеха като силен и смел, но и мирен, скромен и справедлив мъж. Отнасяше се с всички като с равни, макар и да притежаваше благородническа осанка. Лавранс беше изключително усърден земеделец и изкусен ловец. Преследваше особено упорито вълци, мечки и всякакви вредители. Междувременно за няколко години събра много земя в ръцете си, но се държеше с арендаторите си като добър и отзивчив господар.

Рагнфрид се виждаше толкова рядко с хора, че много бързо те спряха да говорят за нея. В началото, когато с Лавранс се преместиха да живеят тук, мнозина останаха учудени, защото я помнеха като по-млада в „Сюнбю“.