Сигрид Унсет - Венецът

Надникнаха в колибата. Вътре беше задушно и миришеше на мухъл. Кристин се поогледа: само няколко пръстени пейки до стените, огнище насред помещението, няколко бурета с катран, снопове от съчки, пропити със смола, и брезова кора. Лавранс предложи да се нахранят навън. Слязоха по склон, обрасъл с брези, и намериха красива, зелена поляна.

Свалиха багажа от товарния кон и се изтегнаха в тревата. Рагнфрид бе напълнила кожената торба с изобилна и питателна храна: мек хляб, вкусни питки, масло, сирене, сланина, сушено еленово месо, мазнина, сварени говежди гърди; носеха още две бъчви с немска бира и буренце с медовина. Бързо нарязаха месото и си го поделиха, докато Халдан, най-възрастният от дружината, напали огън — в гората най-добре е да имаш топлина.

Исрид и Арне накършиха клони от пирен и мъхеста върба и ги хвърлиха върху огъня. Той изсъска, когато изсмука зеленината от наръча, и по червената грива на пламъците се разхвърчаха обгорели снежинки. Към ясното небе се изви гъст, черен дим. Кристин седеше, загледана в огъня. Той сякаш се радваше, задето е навън, на свобода, и си играе на воля, а не е затворен в домашното огнище, където се трепе да готви ядене и да им свети.

Кристин се облегна на баща си и сложи ръка върху коляното му. Лавранс й даваше най-хубавото от трапезата и щедро поднасяше към устата й бира и медовина, та Кристин да пие, колкото й душа иска.

— Ще се замае и няма да може да слезе до пасището — пошегува се Халдан.

Но Лавранс само погали пълните й бузи:

— Е, малко ли мъже сме се събрали? Ще я занесем, нали сме затова. Арне, пийни си и ти, нали още растеш. На вас, младите, божиите дарове ви действат благотворно и никак не ви вредят; правят кръвта ви сладка и червена, а съня — здрав, без да събуждат лудост и неразумни мисли.

Мъжете също пиха до насита. И Исрид не остана по-назад. Гласовете им, ведно с пращенето и свистенето на огъня зазвучаха като далечно бучене в ушите на Кристин. Главата й натежа. Долови, че дружината разпитва Лавранс какви странни неща е преживял по време на лов. Но той не пожела да се впуска в подробности и Кристин се почувства спокойна и доволна, а и нали беше сита.

Баща й държеше парче мек ечемичен хляб. Мачкаше го между пръстите си, докато заприлича на кон, късаше парченца от месото и правеше от тях ездачи. После хлебните конници поемаха от бедрото му право към устата на Кристин. Тя обаче така се измори, че вече нямаше сили да си отваря устата или да дъвче. Катурна се на земята и заспа.

Когато дойде на себе си, се намери легнала на топло в обятията на баща си. Той бе завил и двама им с кожуха си. Кристин се надигна, избърса потта от лицето си и развърза шапката си, та въздухът да изсуши мократа й коса.

Сигурно вече преваляше пладне, защото слънчевите лъчи светеха в жълто, а сенките се издължаваха и клоняха към югоизток. Вятърът беше утихнал напълно, а около спящите се навъртаха жужащи комари и бръмчащи мухи. Кристин стоеше неподвижно, след малко почеса изпохапаните си от комари ръце и се огледа — над тях заобленият връх, покрит с бели мъхове и жълти лишеи, блестеше под палещите лъчи на слънцето, а купчината повалени дървета се очертаваше на небесния лазур като скелет на причудливо животно.

Кристин изпита безпокойство. Стори й се странно, че всички спят посред бял ден. Случваше ли се да се събуди посред нощ, се намираше на тъмно и топло. От едната страна лежеше майка й, а от другата — провесената от стената черга. Но тогава Кристин знаеше, че стаята е затворена с резе, а на тавана има капак. Чувстваше се защитена от нощта и от света навън, а звуците на спящите между възглавници и кожи хора внушаваха спокойствие. Сега обаче мъжете лежаха на земята около малката черна жарава и приличаха на мъртви. Някои се бяха проснали по корем, други — по гръб със свити колене, а от устата им се процеждаха звуци, които я плашеха. Баща й хъркаше силно, от носа на Халдан се разнасяше пискливо свистене, когато си поемаше дъх. Арне спеше обърнат настрани, с лице заровено под ръката му. Лъскавата му светлокестенява коса се беше разпиляла в пирена. Изглеждаше напълно неподвижен и Кристин се притесни, че може да е мъртъв. Не се стърпя, наведе се и го докосне, за да провери. За щастие Арне се поразмърда насън.

Внезапно я обхвана страх: ами ако са спали две нощи и се събуждат на следващия ден? Ужаси се при тази мисъл и разтърси баща си, но той само изсумтя и продължи да спи. Кристин усещаше главата си натежала, но не посмя да легне отново. Изпълзя до огъня и го разбута с пръчка. Жаравата все още тлееше. Хвърли няколко малки съчки и пирен, които събра наоколо, но не се осмели да напусне кръга на спящите и да донесе по-едри клони.