Сигрид Унсет - Стопанка

В навечерието на празника на светия апостол Симон Зилот — 28 октомври — товарният кораб на Борд Петершон навлезе в залива Виргси. Самият абат Улав от манастира на остров Нидархолм дойде на кон да посрещне Ерлен Никулаусьон и да приветства с добре дошла младата му съпруга. Младоженците щяха да гостуват на абата и да пренощуват във Виг.

Ерлен поведе бледата като платно, измъчена млада жена по мостика. Абатът се пошегува колко тежко било да се пътува по море. Ерлен посрещна думите му със смях и отбеляза, че съпругата му закопняла за легло, което не се люлее. Кристин се насили също да се усмихне, но наум си обеща да не се качва доброволно на кораб до края на живота си. Прилошаваше й само от близостта на Ерлен, защото дрехите му се бяха просмукали с миризмата на кораб и море. Косата му все още лепнеше, сплъстена от солената вода. По време на цялото пътуване Ерлен се намираше в състояние на радостна превъзбуда. Борд се смееше: в областта Мьоре, където израсна Ерлен, ратаите постоянно се возели на лодки, плавали и гребели. Двамата мъже се тюхкаха, задето Кристин се мъчи, но съчувствието им й се струваше твърде слаба утеха за силното й страдание. Непрекъснато повтаряха, че морската болест ще отшуми, когато Кристин свикне да се вози на кораб, но неразположението й така и не премина.

И на следващата сутрин й се струваше, че продължава да се носи по водата, макар вече да се движеха по суша. Яздеха покрай селата, изкачваха се и слизаха по склонове, осеяни със свлекли се купчини глина. Кристин се опитваше да закове поглед в точка от хребета, но сякаш цялата земя се тресеше, нагъваше се на вълни и се издигаше към лазурното, млечносиньо зимно небе.

Сутринта във Виг пристигнаха цяла група приятели и съседи на Ерлен, за да придружат брачната двойка до дома им. Сега двамата младоженци яздеха с огромна свита. Твърда като желязо, замръзналата земя хрущеше под конските копита. От телата на жребците, от косите и кожените наметки на хората се издигаше пара и ги обвиваше като дим.

Снегът се стелеше по главата на Ерлен и косите му не се различаваха от тези на беловласия абат. Лицето на младоженеца пламтеше от сутрешната напитка и от ледения въздух. Днес той облече празничните си дрехи. Целият сияеше от младост и щастие, а мекият му приятен глас преливаше от радост и въодушевление, докато подвикваше на гостите си шеги и закачки и се смееше доволно.

Сърцето на Кристин заби учестено от тревога, телесна слабост и боязън. Още се чувстваше болнава след пътуването, а на гърдите си усещаше парене, което се появяваше при недостатъчен прием на храна и течности. Цялото й тяло трепереше, а в душата й се спотайваше смътен и сподавен гняв срещу безгрижния й съпруг. Но тя забелязваше с каква неподправена гордост и сияещо от щастие лице я води той в дома си и я загложди горчиво разкаяние. Гърдите я заболяха от жалост към Ерлен. Прииска й се да не беше слушала своенравния си вътрешен глас, а да бе споделила с него още през лятото, че очаква дете. Пищната им сватба никак не подобаваше на прегрешили младоженци. Ала Кристин знаеше колко важно е тържеството за Ерлен и му угоди. Сега обаче настъпи време и той да разбере, че няма да им се размине, без да преглътнат публично унижението си.

Тогава Кристин се боеше и от баща си, и се надяваше след сватбата нещата да се уталожат, а двамата с Ерлен да заминат за „Хюсабю“ и тя да види родителите си чак след дълго време, когато одумките отдавна са стихнали.

Сега положението ставаше все по-тежко. Ерлен наистина и преди бе споменавал за голямото пиршество, което ще устрои в „Хюсабю“, но Кристин не остана с впечатлението, че там се готви едва ли не втора сватба. А гостите бяха все хора, чието уважение и дружба двамата трябваше да спечелят, защото щяха да живеят сред тях. Тези хора години наред бяха наблюдавали неблагоразумието и нещастието на Ерлен, а сега той се надяваше, че се е реабилитирал в очите им и отново ще заеме полагащото му се място сред равностойните нему стопани, защото притежаваше и знатно потекло, и достатъчно богатства. Разнесеше ли се мълва за прегрешението му със собствената му годеница, Ерлен щеше да стане за смях из цялата околност.

Абатът се наведе към Кристин:

— Изглеждаш много умислена, Кристин Лаврансдатер. Още ли си отпаднала от пътуването? Или ти е мъчно за майка ти?