Сигрид Унсет - Стопанка

Ерлен подхвана гордо:

— Нима не знаеш, Кристин, ти, която уж толкова добре разбираш от стопански работи, че не си заслужава да сееш зърно близо до града. Ще спечелиш повече, ако отидеш да си купиш зърно и брашно от чужденците срещу масло и вълна.

— Срещу кое масло и вълна? — попита Кристин. — Онова, дето стои развалено в дома ти ли? Законът повелява, щом един стопанин дава земя под аренда, да засее зърно на три четвърти от площта и да загради една четвърт за добитъка; а баща ми винаги казва: домът на господаря не бива да отстъпва по ред и вид на домовете на селяните.

Ерлен се позасмя и отвърна:

— Не съм се интересувал какво гласи законът по този въпрос. Колкото до моите селяни, те са свободни да се разпореждат със земите си, както пожелаят, а аз ще се грижа за „Хюсабю“ според своите разбирания за благополучие и уют.

— Нима се смяташ за по-умен от предците ни, от свети Улав и от крал Магнюс, създателите на тези закони?

— Не ми е хрумвало — засмя се отново Ерлен. — Дяволите да го вземат, голяма разбирачка на законите се извъди, Кристин.

— Имам известни познания, защото баща ми често молеше Сигюр от „Лопт“ да ни повтаря на глас законите, когато ни дойдеше на гости и вечер се събирахме край огнището. Според татко било полезно за нас, младите, и за слугите да познаваме законите и Сигюр ни казваше по някоя глава от закона.

— Сигюр — повтори Ерлен. — А, да, сещам се кой е, видях го на сватбата ни. Онзи беззъб дъртак с огромния нос, дето непрекъснато лееше сълзи и сополи и се тупаше по гърдите. А на сутринта, когато хората се качиха при нас да гледат как те завивам в невестината кърпа, още не се беше измил от тази мръсотия.

— Той ме знае от съвсем малка — тросна се Кристин. — Вземаше ме на коленете си и си играеше с мен.

— Що за странно забавление — засмя се отново Ерлен. — Да седите и да слушате как този старец ви повтаря на глас закона глава по глава. Лавранс по нищо не прилича на повечето мъже. Чувала ли си тази приказка: ако селянинът познаваше подробно закона на страната, а жребецът — силата си, дяволът щеше да е рицар.

Кристин нададе гневен вик и удари коня по задницата. Изумен и ядосан, Ерлен гледаше как съпругата му препуска напред.

Той заби шпори в стремената на коня. Боже Господи, реката! Няма как да я прегазят, калта се бе свлякла през есента. Шльонгванбауге ускори бяг, когато забеляза следващия го кон. Ерлен се изплаши до смърт. Кристин препускаше стремглаво по стръмните баири. Той прекоси горичката и й препречи пътя на равното. Тя се принуди да спре. Когато се изравни с нея, Ерлен видя, че и тя се е изплашила. Наведе се напред и й удари звучна плесница. Шльонгванбауге отскочи подплашен встрани и се изправи на два крака.

— Това си го заслужи — процеди Ерлен с разтреперан глас, след като конете се поуспокоиха и отново тръгнаха един до друг. — Да не си изгубила ума си? Защо препускаш така? Изплаши ме…

Кристин се държеше за главата и той не виждаше лицето й. Ерлен съжали за плесницата, но повтори:

— Изплаши ме не на шега, Кристин. Просто препусна като луда! И то в такова положение — додаде тихо той.

Кристин не отговори и не го погледна, но Ерлен усети, че вече не му е толкова ядосана. Гневът й от подигравателните му забележки за родния й дом стихна. Макар и да остана учуден, Ерлен продължи примирено пътя си.

В „Медалбю“ арендаторът на Ерлен излезе да ги посрещне и ги покани в къщата, но Ерлен предпочете първо да разгледат имението заедно с Кристин.

— Сега земите са нейни, а и тя разбира повече от мен от селско стопанство, Стайн — засмя се Ерлен.

Неколцина селяни, също арендатори на Ерлен, щяха да ги придружат.

Стайн пристигна тук през април и оттогава непрекъснато молеше земевладелеца лично да провери в какво положение е имението или да изпрати свои наместници. Селяните потвърдиха, че постройките до една били в плачевно състояние, а онези, които всеки миг заплашвали да рухнат, били такива още преди идването на новия арендатор. Кристин определи имението като хубаво, но занемарено. Този Стайн обаче изглеждаше предприемчив мъж. Ерлен прояви разбиране и обеща да му опрости част от арендата, докато постегне имота.

Влязоха в къщата. На масата домакините бяха сложили хубава храна и силна бира. Жената на селянина помоли за извинение, задето не излязла да посрещне господарката, но мъжът й не й давал да се показва под открито небе, преди да си е взела очистителната молитва след раждането на сина си. Кристин я поздрави сърдечно и отиде до люлката да види детето. То беше първата рожба на селяните — момченце на дванайсет дни, силно и едро.