Сигрид Унсет - Стопанка

— Гюна — повика тихо Кристин голямата, жълта кучка, легнала с цялата си челяд до камъка, препречващ пътя на въздушното течение към огнището.

Гюна се славеше като много лоша и Ерлен я кръсти на старата господарка на „Росвол“.

— Бедничката ми тя — прошепна Кристин и помилва животното, което дойде и сложи глава на коляното й.

Гърбът на кучката беше остър като сърп, а цицките й висяха до пода. Палетата направо й изсмукваха силите.

— Бедничката ми тя!

Кристин отпусна назад глава и се вгледа в почернелите от сажди греди на тавана. Чувстваше се толкова изморена…

Не, никак не й беше леко през изминалите месеци в „Хюсабю“. Когато се прибраха от „Медалбю“, тя успя да поговори с Ерлен. Той се боял, че тя му е ядосана, задето й е причинил това.

— Спомням си онзи ден през пролетта, когато се разхождахме из гората на север от църквата. Тогава ти ме помоли да те оставя на мира — тихо призна той.

Кристин се зарадва на откровението му. Напоследък често се питаше защо Ерлен забравя толкова много неща. Той продължи:

— Никога не съм допускал, че в душата си таиш озлобление към мен и се държиш мило и весело само за пред хората. Сигурно отдавна си разбрала какво се случва в тялото ти, а аз не забелязвах нищо. Та ти сияеше неподправено като слънцето.

— О, Ерлен — въздъхна угрижено тя, — ти най-добре от всички знаеш колко лъжи съм изрекла и какво лицемерие проявих към най-близките си хора. — Но тя държеше Ерлен да я разбере правилно. — Не зная дали помниш, скъпи, но ти постъпи доста нечестно спрямо мен. Господ Бог и Пресветата Дева са ми свидетели, че в душата ми няма и капка стаен гняв към теб. Постъпките ти не разколебаха любовта ми.

По лицето на Ерлен се изписа нерешителност.

— Така си и мислех — прошепна той. — Но ти знаеш колко много се мъчих през всичките тези години да поправя нанесената ти обида. Утешавах се с мисълта, че някой ден все пак ще успея да те възнаградя за проявената преданост и търпение.

Кристин го попита:

— Нали си чувал за брата на дядо ми и госпожица Бенгта, които избягали от Швеция мимо волята на родителите й? Бог им отмъстил, като не им пратил рожба. Не си ли се страхувал от такова наказание? — После Кристин продължи с треперещ и тих глас: — Скъпи мой Ерлен, когато през лятото разбрах за детето, не успях да се зарадвам. Но после се размислих… Ами ако Ерлен загине, преди да се оженим, питах се аз. Тогава осъзнах, че е по-добре да родя детето ти, отколкото да остана съвсем сама. Готова съм дори да умра, но да ти оставя наследник, който някой ден да заеме почетното ти място на трапезата.

— Не съм склонен да платя такава висока цена, за да имам син. Недей да говориш така, Кристин. „Хюсабю“ не ми е толкова скъпо, че да пожертвам живота ти. А и Орм няма как да ме наследи…

— Да не би нейният син да ти е по-скъп от моя?

— Какви ги говориш, Кристин — засмя се Ерлен. — Нашето дете е още в утробата ти, а синът ми Орм навърши дванайсет години.

— Мъчно ли ти е за децата ти? — попита след кратко мълчание Кристин.

— Да — отвърна той. — Преди често ходех да ги видя в областта Йостердалене, където живеят.

— Иди да ги навестиш сега, нали е Коледа — предложи тихо тя.

— Няма ли да ми се разсърдиш? — зарадва се Ерлен.

Кристин го успокои. Струвало й се напълно уместно.

Ерлен я попита дали е съгласна той да доведе децата вкъщи на Коледа.

— Все някога ще се наложи да ги видиш.

Тя отново отвърна, че идеята й се струва приемлива.

Докато Ерлен отсъстваше, Кристин се постара да стегне къщата за празниците. Никак не й беше лесно да съжителства с непознатите слуги и слугини. Налагаше се да внимава двете й слугини да не забележат колко е наедряла, докато се съблича и облича. Ерлен нареди на двете девойки да спят с господарката в голямата стая. В такива тежки мигове Кристин си напомняше, че и без това никога не би издържала да спи сама в къщата, където преди е живяла друга жена.

От слугините на двора не можеше да се очаква много. Селяните, които пазеха ревниво честта на дъщерите си, не биха ги изпратили да слугуват в имението на разюздан господар, отдал се на греховен разврат и прелюбодейство. Слугините, задължени да чистят вкъщи, бяха лениви и нямаха навика да се подчиняват на стопанката. Все пак някои от тях започнаха да харесват Кристин, защото тя се стараеше да въдвори ред в къщата и вземаше дейно участие в заниманията им. Новата господарка ги спечели със способността си да ги изслушва внимателно и да им отговаря меко и весело. Кристин се отнасяше към тях с благост и спокойствие. Не гълчеше никого, но случеше ли се някоя слугиня да й противоречи, господарката подминаваше забележката й напълно невъзмутимо, показваше й колко нередно е поведението й и тихо я наставляваше как да свърши възложената работа. Усвои този подход от баща си. Лавранс постъпваше така с новите си непокорни ратаи и по този начин предотвратяваше навреме опитите им да му се противопоставят.