Сигрид Унсет - Стопанка

Ерлен се извърна рязко, а Кристин пребледня като смъртник. Клепачите й се отпуснаха. Тя се олюля, размаха ръце и политна напред. Хвана се за едно дърво.

— Какво има, Кристин? — попита изплашен Ерлен.

Тя не отговори. Изглеждаше заслушана в нещо. В очите й се четеше странна отнесеност.

Отново го усети. В утробата й сякаш риба удряше с опашката си. И отново като че ли цялата земя се завъртя и й прималя, но този път пристъпът мина по-леко.

— Какво ти става? — повтори Ерлен.

Бе чакала този миг с огромно нетърпение и дори не смееше да си признае какъв страх изпитва. Не беше в състояние да сподели с Ерлен радостта си, защото цял ден се бяха карали. Но той отново попита:

— Детето ли се размърда?

Приближи се и я докосна по рамото. Кристин се отърси от целия натрупан гняв, пристъпи към него и зарови лице в гърдите му.

След известно време слязоха до мястото, където стояха вързани конете им. Краткият ден клонеше към своя край. Зад тях, на югозапад, слънцето залязваше зад върховете на дърветата, мътно червено заради зимната мъгла.

Ерлен подръпна ремъците и каишките на седлото на Кристин, за да ги изпробва, преди да я качи. После отвърза и своя кон. Бръкна под колана да си извади ръкавиците, но намери само едната. Огледа се наоколо.

Кристин не се стърпя:

— Няма смисъл да я търсиш там, Ерлен!

— Да беше ми казала, ако си ме видяла да я изпускам, независимо колко си ми била ядосана.

Ръкавиците ги беше шила Кристин за сватбения му подарък.

— Изхлузи се от колана ти, когато ме удари — поясни тихо Кристин и сведе очи.

Застанал до коня си, с ръка върху седлото, Ерлен изглеждаше плах и нещастен. Изведнъж обаче избухна в смях:

— Докато те ухажвах и обикалях роднините ми, за да ги моля да се застъпват за мен пред баща ти, докато се смирявах и се правех на хрисим, за да ми разрешат да се оженя за теб, никога не ми е минавало през ума, че ще излезеш такъв дявол!

И Кристин се разсмя:

— Иначе отдавна щеше да си се отказал от мен, а вероятно така щеше да бъде най-добре за теб.

Ерлен направи няколко крачки към нея и сложи ръка върху коляното й.

— Бог да ми е на помощ, Кристин, ако с нещо съм те подтикнал да се усъмниш кое е най-доброто за мен.

Отпусна глава в скута й и я погледна с блеснали очи. Зачервена и радостна, Кристин наведе глава и се помъчи да скрие усмивката си от Ерлен.

Той поведе коня й за юздата, а неговият ги последва. Ерлен вървя така, докато слязоха от хребета. Колчем двамата се погледнеха, по лицата им грейваше усмивка, а тя извръщаше лице, за да скрие радостта си.

— А сега — подхвана весело Ерлен, когато отново излязоха на равния път — хайде да се приберем в „Хюсабю“ и да се радваме на живота като двама крадци!

На Бъдни вечер валеше обилно и духаше силен вятър. Нямаше как да се придвижат с шейни и Кристин се видя принудена да остане у дома, а Ерлен и другите тръгнаха на коне за нощната литургия в църквата в залива Биргси.

Тя ги изпрати до вратата, факлите в ръцете им осветяваха в червено старите, тъмни къщи, а те се отразяваха в ледената покривка на двора. Кристин остана навън, докато тропотът на копитата им заглъхна в далечината.

Върху масата в голямата стая горяха свещи. В паниците имаше остатъци от каша, а в купата с бира плуваха рибени кости и хапки хляб. Останалите у дома слугини бяха налягали върху насипаната на пода слама. От мъжете в имението само старецът Он не отиде в църквата. Той служеше в „Хюсабю“ още от времето на дядото на Ерлен. Сега живееше в малка къщурка до езерото, но обичаше да идва в имението през деня и да се тутка напред-назад, обладан от заблудата, че върши много работа. Тази вечер Он заспа на масата. Ерлен и Юлв го занесоха през смях в един ъгъл и го завиха.

Сега в „Йорун“ сигурно бяха застлали пода с тръстика, защото според обичая всички хора в имението трябва да спят заедно през празничните нощи. Преди да тръгнат за църквата, винаги разтребваха остатъците от постните гозби, а майка й и слугините подреждаха върху масата с голямо усърдие масло, сирене, цяла купчина тънки питки бял хляб, лъскава сланина и дебели осолени кокали. Сребърните кани и роговете с медовина лъщяха, а баща й сам качваше бурето с бира върху пейката.

Кристин премести стола си срещу огнището: нямаше желание да гледа противната маса. Едно от момичетата хъркаше отвратително.

Едно от нещата, които не понасяше у Ерлен, беше, че у дома си той се хранеше грозно и невъзпитано, ровеше из паниците, за да си намери тлъст залък, дори не си миеше ръцете, преди да седне на трапезата. Позволяваше на кучетата си да се катерят в скута му и да лапат от съдовете, докато хората се хранят. Никак не беше чудно, че слугите му нямаха изискани обноски. У дома, в „Йорун“, й обръщаха внимание да се храни пристойно и бавно. Не е прилично, казваше майка й, господарите да се налапат набързо и да притесняват слугите, защото изморените от работа хора имат право да се нахранят на спокойствие.