Сигрид Унсет - Стопанка

Кристин реши да изчака края на зимата, преди да изгони несговорчивите и своенравни слугини.

Имаше едно занимание, което грижливо криеше от хорските очи. Сутрин, когато останеше сама в голямата стая, шиеше дрешки за детето си: пелени от меко сукно, от червен и зелен купешки плат, бяло платно за кръщелните одежди. Докато се трудеше над ръкоделието си, душата й се мяташе между страха и упованието в светците, които помоли да се застъпят за нея. Детето наистина мърдаше и риташе и тя нямаше мира ни денем, ни нощем, но не я напускаха страховитите истории за деца, родени с мехове, вместо с глави, или с глави, сплескани на тила. А на някои дори пръстите на краката им били на петите. Пред очите й изникваше Свайн с огромния си синкавочервен родилен белег на лицето, получен, защото майка му се загледала в подпалена сграда.

В такива тежки мигове захвърляше пелените и се покланяше пред иконата на света Богородица. Четеше седем пъти молитвата към нея. Веднъж брат Едвин й каза, че Божията Майка изпитвала неземна радост всеки път, когато чуела ангелския поздрав, дори и от устата на най-презрения грешник. Сърцето на Мария се стопляло най-вече от думите Dominus tecum 1 1 Dominus tecum (лат.) — Господ е с тебе. — Бел.прев. и затова винаги Кристин трябвало да ги повтаря по три пъти.

Молитвите я разтушаваха за малко. Кристин познаваше много мъже и жени, които не почитаха Бог и Неговата Майка, както е редно, и не спазваха Божиите повели, но децата им се раждаха здрави. Често Господ не наказваше невинните дечица заради греховете на родителите им, макар и да им изпращаше знамения, та да се досетят, че няма да търпи вечно злодеянията им. Само да не накаже нейната рожба….

С цялото си сърце тя призоваваше свети Улав. Беше слушала толкова много за него, че сякаш го бе виждала с очите си: не много висок, пълен, но с изправена снага, красив, със златна корона и блестящ ореол около златистата му къдрава коса, с рижа, къдрава брада, обграждаща непоколебимото му, обветрено и смело лице. Изразителните му, пламтящи очи проникваха в хорските души и съгрешилите не смееха да ги погледнат. И Кристин не се престраши, а сведе поглед, но не от страх. Усещането приличаше по-скоро на гузната съвест. Така като малка свеждаше глава пред баща си заради сторена беля. Свети Улав я гледаше строго, но не сурово. Та нали му обеща да се поправи. Кристин копнееше да влезе в катедралата в Нидарус и да коленичи пред мощите му. Ерлен й даде дума съвсем скоро да отидат на поклонение там, но отложиха пътуването. Кристин се досещаше на какво се дължи нежеланието му: Ерлен се срамуваше и се боеше от хорските одумки.

Едан вечер, докато всички се хранеха, млада девойка, която прислужваше в къщата, се осмели да попита:

— Господарке, не е ли по-практично да се захванем да шием пелени и бебешки дрешки, преди да изтъчем онзи плат, за който говорите?

Кристин се престори, че не я е чула, и продължи да обяснява как ще боядисат тъканта. Девойката не се отказа:

— Да не сте донесли готови дрешки от „Йорун“?

С едва забележима усмивка Кристин се обърна към останалите и не удостои девойката с отговор. Докато говореше, стопанката хвърляше крадешком поглед към слугинята, обляна в гъста червенина. Девойката не смееше да вдигна очи към господарката си. Кристин се усмихна и попита нещо Юлв. Девойката внезапно се разхлипа. Кристин се позасмя, а слугинята хълцаше и хлипаше все по-неудържимо.

— Стига де, Фрида — спокойно рече Кристин. — Тук те знаем като голяма мома, а сега се държиш като малко момиче.

Девойката изхленчи:

— Не биваше да плещя такива глупости, господарке. Не ми се гневете.

— Няма, няма — усмихна се Кристин. — Хайде, яж спокойно, стига си плакала. Всички имаме разум, колкото ни е отредил Господ.

Фрида скочи от мястото си и избяга навън, разтърсвана от ридания.

По-късно, когато Юлв Халдуршон обсъждаше с Кристин какво трябва да се свърши на следващия ден, той й рече през смях:

— Ако Ерлен се беше оженил за теб преди десет години, сега земите му щяха да се намират в цветущо състояние.

— Така ли мислиш? — усмихна се тя. — Тогава щях да бъда на девет години. Как си го представяш Ерлен да чака години наред невестата му да порасне?

Юлв се засмя и излезе.

През нощта Кристин плака от самота и унижение.

Ерлен се прибра в седмицата преди Коледа заедно със сина си Орм. Момчето яздеше редом с баща си. Кристин усети пробождане в сърцето, когато бащата доведе сина си и го подкани да поздрави мащехата си.