Сигрид Унсет - Стопанка

Здесь есть возможность читать онлайн «Сигрид Унсет - Стопанка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Емас, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Стопанка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Стопанка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Благочестивият Лавранс е понесъл тежко срама на дъщеря си. Кристин се е разделила с невестиния венец и е вече стопанка на „Хюсабю“, имението на Ерлен. Годините летят, а с тях отлита и романтиката на голямата им любов, отстъпвайки през ежедневните грижи за имението и децата. Отрезвена от живота, Кристин вижда все по-ясно недостатъците на съпруга си. Разкъсвана между стремежа да му бъде грижовна съпруга и нежеланието да понася последиците от леконравието му, тя все по-често се пита: „Нима сбърках?“
Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Стопанка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Стопанка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Свещеникът се втурна след коня, хвана го за оглавника и хукна, та чак расото му се заплете в краката му. Пусна буйното животно.

— Ей, конче, конче, няма, няма, синко! — напевно повтаряше той.

Метна се на гърба му и направо затанцува като козел. Лавранс и един възрастен селянин наблюдаваха отстрани и се превиваха от смях, а чертите на лицата им се бяха размили от радостното опиянение.

Кристин не помнеше дали свещеникът успя да обуздае Рижко, но Лавранс така или иначе му го подари, защото в съзнанието й ясно се бе запечатал споменът за свещеника, възседнал коня на тръгване от „Йорун“. Тогава всички бяха изтрезнели, а Лавранс му задържа стремето. На прощаване свещеникът благослови домочадието му с три пръста. Явно отецът е бил много уважаван духовник…

Да… На Коледа у дома наставаше голяма веселба. По някое време идваше ред и на коледните козли: баща й я мяташе на гръб. Цялата му дреха беше замръзнала, а косата — мокра. За да си освежат главите преди вечерня, мъжете се пръскаха с леденостудена вода на кладенеца. Отвръщаха със смях на протестите на жените. Лавранс хващаше студените й ръчички и ги притисна към зачервеното си, пламтящо чело. Излизаха на двора, а във водно зеления въздух над планинския гребен се издигаше белият лунен сърп. Веднъж, влизайки с нея в стаята, й удари главата на вратата и й излезе голяма цицина. После тя се сви в скута му. Той поддържа острието на камата си до подутината и й даваше да яде само отбрани лакомства. Поднасяше чашата си с медовина към устните й. И Кристин вече не се боеше от коледните козли, щуращи се из стаята.

— О, татко, скъпи татко… Миличък, добри ми татко!

Задавена от ридания, Кристин покри лице с ръцете си.

О, само да знаеше баща й колко страда тя в тази Коледна нощ!

На връщане от църквата забеляза, че от покрива на готварницата хвърчат искри. Слугините явно приготвяха гозбите за домашните, които още бяха в църквата.

В голямата стая цареше сумрак. Свещите върху масата бяха догорели, а в огнището едва-едва тлееше огън. Кристин хвърли още цепеници и раздуха жарта. Забеляза Орм, седнал на стола й. Той скочи като ужилен, когато видя мащехата си.

— Чедо, защо не отиде на службата с баща си и с другите мъже?

Орм преглътна с усилие и отговори:

— Сигурно е забравил да ме събуди. Накара ме да си полегна на южното легло и обеща да ме събуди…

— Съжалявам, Орм.

Момчето мълчеше. След малко подхвана:

— Помислих си, че и ти си тръгнала с тях, защото тук нямаше никой, като се събудих…

— Отбих се за малко в църквата — обясни Кристин.

— Ама как се престраши да излезеш навън на Бъдни вечер? — попита момчето. — Не знаеш ли, че духовете на мъртъвците бродят наоколо и могат да те хванат?

— Навън витаят не само зли духове — отвърна тя. — На Бъдни вечер има всякакви. Познавах един монах. Вече не е измежду живите и сигурно е при Господ, защото сърцето му преливаше от доброта. Та той веднъж ми разказа… Чувал ли си какво рекли животните в яслите в нощта на Рождество Христово? Тогава те знаели латински. Петелът изкукуригал: „Christus natus est!“. Ох, забравила съм историята. Останалите животни попитали къде, а козата изврещяла: „Betlem, Betlem“, а овцата добавила: „Eamus, eamus“.

По лицето на Орм се изписа подигравателна усмивка.

— Да не мислиш, че съм дете, което можеш да утешиш с такива приказки? Остана да ме вземеш в обятията си и да ми дадеш да бозая.

— Казах това най-вече за свое успокоение, Орм — тихо отбеляза Кристин. — И на мен ми се иска да бях отишла на литургията.

Вече не издържаше да гледа отвратителната маса. Изсипа остатъците от храна в копанята и я остави на пода пред кучката. Извади изпод пейката метличка от острица и почисти масата.

— Искаш ли да дойдеш с мен до западния хамбар, Орм? Да донесем хляб и осолено месо и да подредим трапезата за празничната сутрин? — попита Кристин.

— Защо не накараш слугините ти да го направят? — учуди се момчето.

— Баща ми и майка ми са ме учили — отвърна младата жена, — че на Коледа човек не бива да моли другите да вършат работата вместо него, а всеки трябва да се постарае да бъде полезен за останалите. Който успее да помогне най-много на ближните си, е най-блажен.

— А ти защо ме молиш за помощ? — възрази Орм.

— Това е различно, ти си синът в къщата.

Орм взе светилника и двамата прекосиха двора. В хамбара Кристин напълни две дървени тави с празнична храна. Взе и няколко лоени свещи. Момчето се обади:

— Онова, за което говореше преди малко, сигурно са селски обичаи. Чувал съм, че Лавранс Бьоргюлфсьон е само някакъв си простоват селяк.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Стопанка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Стопанка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Стопанка»

Обсуждение, отзывы о книге «Стопанка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x