Сигрид Унсет - Стопанка

— От кого си го чувал?

— От мама. Когато последно живяхме тук, в „Хюсабю“, тя много често повтаряше на татко: виж сам, дори нищо и никакъв селянин не иска да ти даде дъщеря си за жена.

— Тогава сигурно сте си живели добре в „Хюсабю“ — отбеляза лаконично Кристин.

Момчето не отговори. Само устната му се разтрепери.

Кристин и Орм занесоха пълните тави в голямата стая и тя подреди масата. Наложи се обаче да се върне в хамбара за още храна. Орм взе тавата и рече малко стеснително:

— Нека аз да отида вместо теб, Кристин. На двора е много хлъзгаво.

Тя остана пред вратата да го чака.

После двамата седнаха до огнището: тя на стола с облегалка, той на дървено трикрако столче. След известно време Орм Ерленсьон помоли:

— Разкажи още нещо, докато седим така, мащехо!

— Какво да ти разкажа? — равнодушно попита тя.

— Ами какво… Някоя приказка, подходяща за Бъдни вечер — смути се момчето.

Кристин се облегна назад и хвана със слабите си ръце ръкохватките, оформени като животински глави.

— Онзи монах, за когото ти разправях, беше ходил и в Англия. По думите му там имало село, където виреели бодливи храсти, които цъфтели в бяло всяка Бъдни вечер. Свети Йосиф Ариматейски 3 3 Йосиф Ариматейски — ученик и сподвижник на Исус Христос. Според преданието Йосиф свалил тялото на Спасителя от кръста и събрал кръвта му в чаша. — Бел.прев. пристигнал там по вода, след като избягал от езичниците. Слязъл на сушата, забил тоягата си в земята, а тя пуснала корен и цъфнала. Той първи донесъл християнската вяра в Уелс. Селото се казва Гластънбъри, сега се сетих. Брат Едвин беше виждал тези храсти. В Гластънбъри бил погребан крал Артур заедно с жена си. Нали си чувал за него? Той бил един от седмината най-достойни поборници за християнството. В Англия смятат, че кръстът на Христос бил от елхово дърво, но у дома на Бъдни вечер изгаряме ясен, защото съпругът на Мария, дърводелецът Йосиф, напалил огън с ясеново дърво, за да се стоплят девицата и Младенеца. Брат Едвин разказал това на баща ми.

— Ама из северните планини не растат много ясенови дървета — отбеляза момчето. — В древни времена ги използвали за направата на копия. Не зная в „Хюсабю“ да има друг ясен, освен онзи до главната порта. Но него татко не може да го отсече, защото отдолу живее духът на първия собственик на имението 4 4 Разпространено схващане сред древните скандинавци било, че духът на първия собственик на имението е негов закрилник. — Бел.прев. . Кристин, светият кръст се намира в Рим. Значи много лесно могат да разберат дали е от елхово дърво, или не.

— Да — кимна тя. — Не зная дали е истина. Сигурно си чувал преданията, че кръстът е направен от издънка на дървото на живота, а Сит получил позволение да го вземе от Райската градина и да го занесе на Адам, преди да умре.

— Да, но я ми разкажи…

След малко Кристин се обърна към детето:

— Орм, легни да си поспиш. Има много време, докато другите се приберат от църквата.

Орм се изправи:

— Още не сме се поздравили като роднини, Кристин Лаврансдатер.

Той се приближи до масата, взе рог, пи в чест на мащехата си и й подаде съда.

По гърба й полазиха ледени тръпки. Нямаше как, спомни си за деня, когато майката на Орм пожела да пие за нейно здраве. Зародишът в утробата й се размърда силно. Какво му става тази нощ, зачуди се Кристин. Като че ли нероденият й син усещаше всичките й вълнения, зъзнеше с нея в студа и се свиваше на кълбо, обзет от нейния страх. Не бива да се боя чак толкова, помисли си тя. Пое рога, пи с доведения си син и нежно го погали по черната коса. Не, няма да бъда зла мащеха към теб, приказно красив сине на Ерлен, рече си тя.

Когато Ерлен се прибра, тя дремеше на стола си. Той метна ръкавиците си върху масата.

— Прибирате ли се вече? — изненада се Кристин. — Очаквах да останете и за дневната литургия.

— О, две литургии ще ми държат влага твърде дълго — отвърна Ерлен.

Кристин пое заскрежения кожух.

— Времето се изясни и пак замръзва.

— Защо забрави да събудиш Орм? — укори го съпругата му.

— Да не би да се е разсърдил? — попита бащата. — Не съм забравил — тихо обясни той. — Но спеше така сладко, та реших… Нали ги знаеш хората какви са. Зяпаха ме непрекъснато, защото се появих на службата без теб. Оставаше само да заведа сина си.

Кристин замълча, но я заболя от думите на мъжа й. Не одобряваше постъпката му.

Тази Коледа не се видяха почти с никого. Ерлен отказваше да посетят хората, които ги поканиха. Непрекъснато беше в лошо настроение.