Сигрид Унсет - Стопанка

Явно Ерлен преживяваше сполетялото ги изпитание по-тежко, отколкото бе предполагала съпругата му. Откакто роднините му извоюваха съгласието на стопаните от „Йорун“, той се хвалеше наляво-надясно с годеницата си. Последното, което бе искал, бе някой да си помисли, че смята Кристин или роднините й за по-нисши от своя род. Тъкмо напротив, Ерлен постоянно подчертаваше каква чест и услуга за реабилитиране на доброто му име му е оказал Лавранс Бьоргюлфсьон, давайки му дъщеря си за жена. Сега хората щяха да злословят, че Ерлен очевидно е смятал девойката за проста селянка, щом е посмял да нанесе такова оскърбление на баща й: да спи с нея, преди да му стане законна съпруга. На сватбата Ерлен непрекъснато настояваше родителите на съпругата му да им гостуват в „Хюсабю“, та да разгледат имението. От една страна, му се искаше да им докаже, че дъщеря им няма да тъне в сиромашия, а от друга — да се поразходи и да се покаже в компанията на тези красиви и внушителни хора. Лавранс и Рагнфрид имаха осанка на аристократи и представляваха желани гости навсякъде. С оглед на променените обстоятелства обаче срещата между Ерлен и родителите на Кристин изглеждаше все по-неприемлива и за двете страни.

Кристин се ядосваше, защото Ерлен си позволяваше да излива насъбрания се гняв върху невръстния си син. Тъй като в имението нямаше негови връстници, Орм често мрънкаше и досаждаше с капризите си, а се случваше да направи и някоя беля. Един ден взе без разрешение френския арбалет на баща си и развали нещо в спусковия механизъм. Ерлен побесня и му зашлеви плесница. Закле се, че момчето повече няма да припари близо до арбалет в „Хюсабю“.

— Орм не е виновен — защити го Кристин, без да се обръща. Тя седеше с гръб към тях и шиеше. — Перцето беше изкривено и той се опита да го нагласи. Не вярвам да си чак толкова неразумен, та да забраниш на големия си син да използва арбалетите в имението. Дай му някой от онези в къщата, където държиш рицарското си снаряжение.

— Дай му го сама, щом искаш — сопна се Ерлен.

— Добре тогава — отвърна Кристин. — Ще поръчам на Юлв да купи следващия път, когато отива до града.

— Отиди при мащехата си да й благодариш за добрината — иронично и гневно рече Ерлен.

Орм го послуша, а после се измъкна от стаята възможно най-бързо. Ерлен постоя мълчаливо.

— Направи го най-вече за да ме ядосаш, Кристин.

— Да, зная, голям дявол съм. И преди си ми го казвал.

— А дали си спомняш, скъпа моя, че тогава не говорех сериозно? — тъжно попита той.

Кристин не го удостои с отговор. Дори не вдигна очи от ръкоделието си. Ерлен излезе от стаята, а тя си поплака. Дразнеше я несправедливото отношение на съпруга й към Орм, с когото бе намерила общ език. Напоследък я гнетяха упоритото мълчание и недоволните физиономии на Ерлен. Плака почти цяла нощ. На следващия ден я мъчи главоболие. Ръцете й изтъняха съвсем и се наложи да сложи на пръстите си сребърни пръстени от детските си години пред годежната и сватбената халка, за да не паднат, докато спи.

В неделя преди началото на постите, някъде следобед, най-ненадейно в „Хюсабю“ пристигнаха Борд Петершон с дъщеря си, вдовицата, и Мюнан Бордшон със съпругата си. Ерлен и Кристин излязоха навън да посрещнат гостите.

Щом видя Кристин, Мюнан потупа Ерлен по рамото:

— Знаеш отлично как да предразположиш жена си да се почувства добре в дома ти. Кристин, вече не си толкова слаба и немощна като на сватбата. И цветът на лицето ти издава крепко здраве — засмя се той, а Кристин почервеня като божур.

Ерлен мълчеше. Борд наблюдаваше мрачно проявите на Мюнан, но двете жени се преструваха на слепи и глухи. Поздравиха домакините тихо и учтиво.

Кристин заръча на слугините да донесат бира и медовина до огнището, докато чакат да стане храната. Устата на Мюнан Бордшон не спираше. Носел писмо за Ерлен от херцогинята. Интересувала се какво става с него и невестата му. Питала дали сега е женен за същата девойка, която искал да отвлече в Швеция. В разгара на зимата пътували страшно много хора както нагоре, през долините, така и с кораби до Нидарус. Но той бил изпратен от краля по задачи и нямало смисъл да се жалва. Отбил се при майка си в „Хауген“ и предаде сърдечните й поздрави на младото семейство.

— А ходихте ли в „Йорун“? — тихо попита Кристин.

Не, защото разбрал, че стопаните са на погребение в „Блакаршарв“. Случило се нещастие. Стопанката Тура — племенница на Рагнфрид, — паднала от чардака на хамбара и си счупила гръбнака. За беда съпругът й бил виновен, защото я бутнал по невнимание. Хамбарът бил от онези старите, дето на втория етаж пред дървените трупи има само няколко дъски. Наложило се да завържат Ролв и след злополуката да го пазят ден и нощ, за да не посегне на живота си от отчаяние.