Сигрид Унсет - Стопанка

По пламналите от срам и възмущение бузи на Кристин рукнаха сълзи. Тя се мъчеше да не избухне в неудържими ридания. Двете гостенки се хранеха съвсем спокойно, явно привикнали на подобни скандали. Ерлен прошепна на жена си да вземе камата, защото „иначе Мюнан щял да й дотяга цяла вечер“.

— Няма да крия — продължи Мюнан, — наистина изпитвам задоволство от факта, че баща ти ще осъзнае колко прибързано се е изказал за характера ти, Кристин. Лавранс се държа с нас твърде високомерно, сякаш не сме достойни за крехката му и невинна дъщеря. Била си прекалено изискана, за да търпиш мъж като Ерлен в леглото си. Говореше за теб като за христолюбива монахиня, която нощем прославя Господ. А аз му рекох: Лавранс, щерка ти е красива, здрава и жизнерадостна девойка, а през зимата нощите са безконечно дълги и студени…

Кристин закри лице със забрадката си и захлипа с глас. Понечи да се изправи, но Ерлен я дръпна и я накара отново да седне на мястото си.

— Опитай се да не губиш самообладание — процеди той. — Не обръщай внимание на Мюнан, нали го виждаш, че е безпаметно пиян.

В погледите на Катрин и Вилборг се четеше ням упрек, задето стопанката не умее да се владее, но Кристин не можеше да спре сълзите си.

Борд Петершон подхвана разгневено:

— Затваряй си гнусната уста! Цял живот си бил свиня, но поне сега остави намира болната жена и не й досаждай с отвратителните си приказки!

— Свиня, казваш… Да, наистина имам повече извънбрачни деца от теб, вярно е. Но поне с Ерлен никога не сме подкупвали друг мъж да стане баща на децата ни.

— Мюнан! — кресна Ерлен и скочи от мястото си. — Настоявам да се помирите!

— О, настоявай за мир в задника си! Баща се нарича онзи, който ги е създал, пък ако ще и да е живял като свиня, както се изрази ти! — Мюнан удари по масата, а чашите и чиниите подскочиха. — Синовете ни не прислужват в домовете на роднините ни. А твоят син седи срещу теб на пейката на прислугата. За мен това би било нечуван срам и позор.

Борд скочи от мястото си и запрати чаша в лицето на Мюнан. Мъжете се нахвърлиха един върху друг и преобърнаха масата. В скута на седналите на външната пейка се изсипаха остатъци от храна и кани с мляко.

Кристин седеше пребледняла, с полуотворена уста. Погледна веднъж към Юлв. Той се смееше демонстративно, грубовато и злобно. Изправи масата и затисна сбилите се мъже към стената.

Ерлен се качи върху масата. Коленичи до биещите се мъже, хвана ръцете на Мюнан, сграбчи го за раменете и го дръпна към себе си. От усилието лицето на Ерлен се зачерви. Мюнан обаче успя да ритне Борд и да му разкървави устата. Ерлен хвърли Мюнан на пода и скочи след него. Пъхтеше като духало.

Мюнан се изправи и се нахвърли върху Ерлен, но той успя му се изплъзна на няколко пъти. После се спусна към Мюнан и го стисна в дългите си жилави ръце. Ерлен беше пъргав като котка, ала Мюнан не се даваше. Какъвто беше силен и тежък, нямаше лесно да падне по гръб. Боричкаха се из стаята, а слугините надаваха ужасени писъци, никой от мъжете обаче не понечи да ги разтърве.

Тогава Катрин се надигна тежко, тромаво и бавно от мястото си със спокойствието на жена, която се качва по стълбите на хамбар.

— Престанете вече — настоя тя с плътния си упорит глас. — Пусни го, Ерлен! Засрами се, мъжо! Приказва ли се така на възрастен човек и на близък роднина…

Мъжете я послушаха. Мюнан се приближи плахо и остави жена си да избърше със забрадката си кръвта от носа му. Тя му предложи да си лягат и той я последва безропотно до южното легло. Катрин и един от слугите му го съблякоха, търколиха го в леглото и затвориха вратата.

Ерлен се върна на масата. Мина покрай Юлв, който не бе помръднал от мястото си.

— Татко — нещастно продума Ерлен, сякаш напълно забравил за съпругата си.

Борд клатеше глава, а по бузите му се стичаха сълзи.

— Нямаше нужда да слугуваш, Юлв — едва успя да изрече той, задавен от ридания. — Можеше да наследиш имението на Халдур, нали знаеш, че това ми беше идеята…

— Чудесно имение, няма що — отсече Юлв. — Купил си доста евтино съпруг за слугинята на жена си. Той се грижеше добре за земите. Стори ми се редно, братята ми да го поемат след смъртта на баща си. А и нямах желание да ставам стопанин на имението горе на склона и всеки ден да гледам двора на „Хестнес“. Струваше ми се, че всеки ден ще чувам как Пол и Вилборг сипят ругатни, задето си дал такъв разкошен подарък на копелето си…

— Предложих ти помощта си, Юлв — през сълзи рече Борд, — когато пожела да пътуваш с Ерлен. Обясних ти всичко, щом стана достатъчно голям, за да ме разбереш. Помолих те да се обърнеш към баща си за подкрепа.