Сигрид Унсет - Стопанка

Сега й се струваше ужасно, че няма да има нито едно познато лице наоколо, когато дойде времето да коленичи на пода 5 5 През Средновековието жените в Скандинавия раждали коленичили на пода. — Бел.прев. . Страхуваше се, защото не знаеше как протича раждането. Майка й не говореше за това пред нея и не позволяваше на девойки да присъстват, докато помагаше на родилки в селото. Няма смисъл да плашим младите момичета, обясняваше тя. Сигурно е нещо ужасно: писъците на майка й, докато раждаше Юлвхил, още отекваха в ушите й. Но Рагнфрид отдаваше трудното раждане на несъобразителността си: пропълзяла под градински плет, докато била бременна с Юлвхил. Другите си деца родила лесно. Кристин се сети, че самата тя мина веднъж под корабно въже, без да съобрази.

Това, разбира се, не означаваше непременно лош късмет при раждане. Кристин беше слушала такива разговори между майка си и други жени. На Рагнфрид й се носеше славата на най-способната акушерка в областта. Никога не отказваше да се притече на помощ на родилка, била тя просякиня или прелъстената при грях дъщеря на някой сиромах, дори и да се налагаше да тръгне на път с трима мъже на ски през снежна виелица, а те да се редуват да я носят на гръб.

Невъзможно е опитна жена като майка й да не се е досетила какво й има, когато Кристин линееше така през лятото. Изведнъж я осени прозрение. Ами да, майка й ще дойде, въпреки че не са изпратили човек да я доведе! Рагнфрид не би понесла чужда жена да подкрепя дъщеря й в тежкия час. Майка й ще дойде, разбира се, сигурно вече е тръгнала от „Йорун“. О, Кристин ще я помоли за прошка за всичките си прегрешения. Майка й ще й помага, а тя ще коленичи пред нея, докато ражда детето си. Мама идва, мама идва… Кристин захлипа с облекчение, заровила лице в ръцете си. Мамо, прости ми, мамо.

Мисълта, че майка й е на път към „Хюсабю“, се загнезди дълбоко в съзнанието на Кристин и един ден я обзе усещането, че майка й пристига. Сутринта се облече и излезе да я посрещне на пътя от долината на река Гаула към местността Скаун. Никой не я забеляза, докато напускаше имението.

Ерлен беше поръчал да докарат дървен материал за ремонт на къщата и слугите бяха разчистили пътя, но въпреки това Кристин вървеше с мъка, задъхваше се, получи сърцебиене и болки. Опънатата й кожа сякаш щеше да се спука. Голяма част от пътя минаваше през гъста гора и тя се изплаши, но тази година из селото не бяха виждали вълци. А и Господ ще я пази, нали отива да посрещне майка си, да падне на колене пред нея и да я помоли за прошка. Нямаше как да си остане вкъщи.

Стигна до малко езеро, където се намираха няколко дребни стопанства. Там вече лед сковаваше пътя. Приседна на един дънер. Ту ставаше да разтъпче премръзналите си крака, ту пак сядаше да чака майка си. Минаха часове. Накрая стана време да се прибира.

На следващия ден Кристин пое по същия път. Но когато мина през двора на едно от малките стопанства до езерото, селянката се завтече след нея.

— За бога, господарке, не бива да правите така!

Силно изплашена от думите на непознатата, Кристин дори не посмя да помръдне от мястото си. Погледна селянката разтреперана, с обезумели от ужас очи.

— Защо сте тръгнали сама през гората? Ами ако ви надуши вълк? Тук дебнат какви ли не зли духове. Не бива да скитате толкова безразсъдно!

Селянката я хвана под ръка и я поведе към дома си.

Вгледа се в изпосталялото, жълтеникаво лице на господарката, осеяно с кафяви петна.

— Елате да влезем у нас да си починете. А после ще намерим кой да ви изпрати — рече селянката и поведе Кристин.

В малката сиромашка стая цареше голяма бъркотия. Цял куп дребни деца играеха върху пода. Майката им заръча да отидат в готварницата, свали връхната дреха на господарката, настани я на пейката и й събу подгизналите от снега обувки. После зави краката й с кожа.

Въпреки молбите на Кристин да не си прави труда да шета селянката й поднесе храна и бира от коледното буренце. Бедната жена се питаше що за обичаи имат господарите в „Хюсабю“. Самата тя беше омъжена за бедняк, много рядко наемаха ратаи за селската работа, но Йойстайн не бе допускал никога тя да излиза сама по-далеч от двора, докато носи дете в утробата си. Винаги изпращаше някой да я придружи, дори когато отскачаше за малко до обора по мръкнало. А най-заможната госпожа в околността се подлага на смъртна опасност сам-самичка из гората, докато в „Хюсабю“ гъмжи от лениви слуги. Явно са верни приказките, че на Ерлен Никулаусьон семейният живот му е омръзнал и той е охладнял към жена си.