Сигрид Унсет - Стопанка

Родителите й вероятно са отишли в „Сюнбю“ за Коледа, но там нямаше богослужение в параклиса, защото, както Кристин знаеше, на Бъдни вечер всички обитатели на имението отиваха на литургията в главната църква в Ладалм.

Кристин не помнеше кога за последно пропусна коледната служба. Родителите я заведоха за първи път, когато беше съвсем малка. Сложиха я в кожена торба, мъхеста отвътре, и баща й я понесе на ръце. Нощта беше ужасно студена. Яздеха през гората, а факлите им проблясваха по натежалите от сняг борове. Лицето на баща й бе почервеняло от студа, а ръбът на кожената периферия на шапката му беше побелял от насъбралия се скреж. От време на време той се навеждаше и захапваше леко нослето й. Питаше я дали усеща пощипването, а после викаше през рамо на майка й, че носът на Кристин още не е замръзнал. Това сигурно се бе случило, докато още живееха в „Скуг“. Кристин едва ли е имала повече от три години. Тогава родителите й бяха съвсем млади. Помнеше с какъв висок, жизнерадостен и весел глас Рагнфрид питаше мъжа си как е детето. Да, някога майка й беше млада и безгрижна…

Витлеем означава „къщата на хляба“, защото там на хората раздавали хляб, който да ги храни до преминаването им във вечността.

По празниците отец Айрик се качваше на аналоя, разделящ олтара от хоровата част, и тълкуваше Евангелието на простонароден език.

В промеждутъците между литургиите хората стояха в бараката за тържества на север от църквата. Носеха си пиене и си подаваха купите един на друг. Мъжете излизаха от време на време да нагледат конете в конюшните. Но през лятото миряните прекарваха бденията на открито, пред църквата, а младежите си устройваха танцови забави между богослуженията.

Пресветата Дева родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол.

Кристин прикова длани към тялото си.

„Сине, малък мой сине, миличко мое дете. Господ ще се смили над нас заради преблагословената Си майка. Благодатна Мария, звездице морска, зорнице на вечния живот, родила слънцето на целия свят, помогни ни! Детенце, какво ти става тази нощ? Защо си толкова неспокойно? Нима и ти усещаш, че замръзвам от студ…“

В деня на децата на последната Коледа отец Айрик поднесе на миряните посланието за онези невинни деца, които безсърдечните воини посекли в обятията на майките им. Но Господ повелил тези невръстни дечица да влязат през небесните двери преди всички останали мъченици. Това била неговата поличба, че такива люде са достойни за Царството небесно. Отец Айрик взе малко момче и го настани между хората. Без да се преобразите по тяхно подобие, не можете да влезете през Небесните двери, скъпи братя и сестри. Нека това да е утеха за всекиго, мъж или жена, който скърби за смъртта на невръстното си чедо. При тези думи Кристин забеляза как погледите на майка й и баща й се срещнаха над главите на миряните. Кристин отмести очи, защото осъзна, че този поглед не е предназначен за нея.

Това се случи миналата година, на първата Коледа след смъртта на Юлвхил. О, само дано това не сполети моето дете! Исусе, пресвета Дево! Позволете ми да родя жив и здрав сина си!

Миналата година баща й не искаше да се включи в надбягването с коне за Стефановден, но накрая мъжете все пак го придумаха. Ездачите тръгваха от църквата и слизаха към мястото до „Лопт“, където се срещат двете реки. Там ги настигаха мъжете от долината на река Ота.

Кристин си спомни как баща й препусна на златистия си жребец. Лавранс се изправи на стремената, наведе се напред над врата на коня, подвикна и го насъска, та поведе след себе си цялото хергеле.

Миналата година обаче се прибра рано, без да е близнал и капка бира. На този ден мъжете обикновено закъсняваха и се напиваха до несвяст, защото обичаят беше да се отбиват във всички дворове и да изпиват изнесените купи в чест на Исус Христос и свети Стефан, който пръв съзрял звездата на изток, докато водел конете на цар Ирод на водопой до река Йордан. На този празник даваха бира и на конете, за да станат диви и буйни. На Стефановден селяните си играеха с конете до вечерня. Мислите и устите им бяха заети единствено и само с коне.

Кристин си спомняше как на една Коледа, по време на пищното празненство по повод Стефановден в „Йорун“, баща й обеща на гостуващ им свещеник да му подари червен млад кон, син на Гюлсвайнен, стига да го хване и да се метне на гърба му, докато жребецът тича неоседлан по двора.

Оттогава — Юлвхил още беше жива — измина доста време. Майка й стоеше на вратата със сестричката й на ръце, а Кристин се държеше за полата й, малко изплашена.