Сигрид Унсет - Стопанка

— О, да, Ваше Високопреподобие — кимна Кристин. — Мисля си за майка ми.

Изкачиха се до местността Скаун и поеха по склона. Надолу, в долината, виждаха как се белее широколистната гора, покрита със скреж. Там блестеше и огряно от слънцето малко синьо езеро. Излязоха от иглолистната горичка. Ерлен посочи с пръст:

— Ето, там се вижда „Хюсабю“, Кристин. Дано Господ даде двамата да изживеем там безброй щастливи дни, скъпа съпруго! — пожела й нежно той.

Пред тях се ширнаха необятни, побелели от слана поля. Имението приличаше на тераса по планинския склон. На преден план се виждаше малка, светла каменна църква, а на юг от нея се издигаха многобройни грамадни къщи. От комините им се виеше дим. Църковните камбани започнаха да бият, а хората наизлизаха от домовете си и с радостни викове и възгласи се втурнаха да посрещнат новодошлите. Младите мъже от свитата на младоженците удряха оръжията си едно о друго. Насъбралата се тълпа се отправи към дома на младоженеца с весела глъчка.

Спряха пред църквата. Ерлен свали съпругата си от коня и я занесе на ръце до вратата, където ги посрещнаха група свещеници и дякони. Вътре цареше ужасен студ, а пламъците на свещите в хоровата част бледнееха заради дневната светлина, процеждаща се от малките, сводести прозорци.

Кристин се почувства изоставена и изплашена, когато Ерлен пусна ръката й и премина в редиците на мъжете, а тя се присъедини към тълпата непознати пременени жени. Службата мина много приятно, но Кристин зъзнеше от студ и й се струваше, че молитвите й се връщат обратно при нея, опиташе ли се да излее натежалата на сърцето си мъка и да се извиси. Надяваше се това да не се окаже знамение, защото днес отбелязваха деня на апостол Симон, а тя не постъпи много справедливо към мъж, чийто покровител е светецът.

Народът излезе от църквата и тръгна към имението на дълга върволица. Начело вървеше свещеникът, следван от Кристин и Ерлен, хванати за ръце. Гостите крачеха след тях по двойки. Кристин успя да се съвземе достатъчно, за да огледа добре имението. В дългия тесен двор къщите се издигаха в две редици — една в северната част и една в южната. Постройките й се сториха внушителни и нагъсто една до друга, но стари и порутени.

Шествието спря до вратата на господарската къща, а свещениците поръсиха прага със светена вода. Ерлен я въведе в тъмното преддверие. Отвориха врата вдясно и оттам блесна ярка светлина. Кристин се наведе на прага и двамата с Ерлен се озоваха в голямото помещение.

Досега Кристин не беше виждал по-просторна стая. В средата имаше огнище, толкова дълго, че бяха запалили огън и в двата му края. Широчината на помещението налагаше напречните греди да бъдат допълнително укрепени с резбовани стълбове. На Кристин стаята й приличаше повече на църковен кораб или на дворцова зала. До източния фронтон, където се намираше почетното място на трапезата, бяха сковали между стълбовете легла, отделени с врати.

Вътре горяха безброй свещи: върху масите, отрупани със скъпи съдини и подноси, върху свещниците, закрепени по стените. По стар обичай по стените, между разпънатите вълнени пана, висяха оръжия и щитове. Стената зад почетното място бе покрита с кадифе, а сега един от мъжете окачи позлатен меч и бял щит с червен разярен лъв, носени от Ерлен.

Слугите помогнаха на гостите да си съблекат връхните дрехи и ги отнесоха. Ерлен хвана съпругата си за ръка и я отведе до огнището. Гостите ги последваха, наредени в полукръг зад тях. Пълна жена с мило лице пристъпи към младоженката и приглади кърпата на главата й, поизмачакала се под качулката на палтото. Жената се върна на мястото си, кимна на двамата млади и им се усмихна. Ерлен отвърна на усмивката й и погледна съпругата си. Лицето му сияеше от хубост. Сърцето на Кристин се сви болезнено от съчувствие към него. Тя знаеше колко й се радва той, гледайки я в дома си, облечена в яркочервената сватбена рокля, с коси, покрити с дълга, снежнобяла кърпа. Но тази сутрин й се наложи да пристегне корема и талията си с дълъг, тъкан пояс, за да се побере в роклята си и да изглежда красива; да натърка бузите си с червената пудра от Осхил. Докато се стараеше да се нагизди, си мислеше с гняв и тъга, че Ерлен не забелязва болнавия й вид, след като вече е негова съпруга. Той дори не подозираше какво става. Кристин се разкайваше горчиво, задето му спести истината.

Докато младоженците стояха така, ръка за ръка, свещениците обиколиха стаята, осветиха къщата и огнището, постелята и трапезата.