Сигрид Унсет - Венецът

Кристин обаче се боеше от Сигюр. Не й беше никак приятно да я взема на коленете си, защото той се заканваше да зарови глава в обятията й, когато Кристин порасне. Сигюр бе погребал две съпруги и твърдеше, че ще надживее и третата, а Кристин щяла да му стане четвъртата. Момиченцето започваше да плаче, но Лавранс посрещаше думите на Сигюр със смях и изразяваше съмнение Маргит да предаде скоро богу дух. Но ако с нея все пак се случело някакво нещастие и Сигюр поискал ръката на Кристин, щял да получи отказ, затова тя нямало защо да се тревожи.

На разстояние един изстрел с лък се намираше каменен блок, заобиколен от растящи нагъсто брези и трепетлики. Там Кристин обикновено играеше с другите деца на църква, а Тумас — най-малкият внук на отец Айрик — влизаше в ролята на свещеник и имитираше дядо си. Ръсеше светена вода от менчето, а когато в процепите на камъка имаше дъждовни капки, освещаваше. Но миналата есен децата сгазиха лука. Първо Тумас венча Кристин и Арне. Макар и малко по-голям от останалите, той се включваше в игрите, особено когато му позволяваха. След венчавката Арне хвана прасенце, появило се неизвестно откъде, и решиха да го кръстят. Тумас го миропомаза с кал, топна го в локва, като през цялото време подражаваше на дядо си: пееше на латински и мърмореше, задето миряните не давали достатъчно пожертвования. Децата се смееха, защото отец Айрик беше прословут с безграничната си алчност. А колкото повече се смееха, толкова по-големи щуротии измисляше Тумас. Хрумна му да оповести, че детето било заченато по време на Великденските пости и се налагало родителите да изкупят греха си пред свещеника и пред Църквата. Големите момчета избухнаха в гръмогласен смях, но Кристин се засрами, готова да заплаче, докато държеше прасенцето в скута си. Децата се забавляваха, но, както често се случва, на кон пристигна самият Айрик. Прибираше се от посещение в дома на смъртно болен. Бързо разбра какви ги вършат хлапетата, скочи от коня и подаде толкова рязко свещените съдове на най-големия си внук Бентайн, придружил го при посещението, че младежът едва не изпусна сребърната дарохранителница с формата на гълъб и Христовото тяло от задната страна. После свещеникът се спусна към децата и удари де когото успя да докопа. Кристин изтърва прасенцето, то хукна с квичене по пътя, а кръщелната му одежда се вееше подире му. Конете на свещеника се подплашиха и се изправиха на задните си крака. Отецът разтърси грубо Кристин и тя падна за земята. Ритна я с крак, а после хълбоците я боляха дни наред. Когато разбра за боя, Лавранс сметна, че Айрик е бил твърде строг към дъщеря му. Та тя бе толкова крехка и малка. Лавранс реши да поговори със свещеника за случилото се, но Рагнфрид го разубеди, защото детето си заслужавало наказанието, щом е участвало в такава гавра. Лавранс не спомена повече за белята, но тегли на Арне бой, какъвто момчето не бе яло през живота си.

Затова, докато яздеха покрай камъка, Арне подръпна ръкава на Кристин. Не посмя да обели дума заради Лавранс, но започна да прави гримаси, да се усмихва и да се тупа по задните части. Кристин само наведе засрамено глава.

Пътят навлезе в гъста гора. Яздеха под хребета Хамар. Долината се стесни. Притъмня, а стенанията на река Логен се чуваха все по-силно и отчетливо. Зърнаха я как лъкатуши между стръмните скали — ледено зелена и разпенена. От двете страни на долината се чернееха гори. По пътя цареше мрак, беше неприятно и тясно, а и духаше студен вятър. Минаха по мостчето над притока Руст и не след дълго видяха моста над реката в долината. В бърлога под моста живееше воден дух. На Арне му се искаше да разкаже на Кристин за него, но Лавранс категорично му забрани да говори подобни неща из гората. Стигнаха до моста, Лавранс скочи от коня и го поведе за юздата с едната си ръка, а с другата придържаше детето.

На отсрещния бряг започваше пътека за ездачи и водеше стръмно нагоре към възвишенията. Мъжете слязоха от конете и тръгнаха пеш, а бащата премести Кристин по-напред, за да се хване за предния лък на седлото. Така тя язди сама жребеца Гюлсвайнен.

Изкачваха се все по-нагоре. Пред тях се издигаха все повече посивели върхове и синкави хълмове, покрити с ивици сняг. Между дърветата Кристин зърна на север село от пътя, а Арне посочи с ръка и й обясни как се казват именията, които виждат.

Изкачиха се по склона и стигнаха до малка къща. Спряха до дървената ограда. Лавранс извести за посещението, а викът му отекна в планината. От полянките се зададоха двама мъже: синовете на стопанката. Занимаваха се с добив на смола и Лавранс искаше да им поръча да му набавят такава. Майка им донесе голяма купа кисело мляко да се поразхладят, защото денят беше горещ, както впрочем предвиждаха мъжете още от сутринта.