Сигрид Унсет - Кръстът

Здесь есть возможность читать онлайн «Сигрид Унсет - Кръстът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Емас, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръстът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръстът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Кристин се е разделила с младежките илюзии и бурните чувства, но неразрешените конфликти в семейството й не спират да я терзаят. Лекомислена постъпка на съпруга й е станала причина да загубят имението „Хюсабю“ и стопанката е принудена да поеме отговорността за многолюдното семейство. Връщайки се в бащиния дом, Кристин се връща неминуемо и към сладките спомени за безгрижното детство. Но завръщането й носи и още по-силни угризения, задето е оскърбила и унижила баща си, незачитайки дълга към рода. Затаеното дълбоко разочарование от безотговорността на съпруга й продължава да трови съвместния им живот и я изправя пред труден избор: да преклони глава пред избраника си или да живее без него…
Тази книга е издадена с финансовата помощ на НОРЛА.

Кръстът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръстът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Единствено Гауте проявяваше усет към тези неща. Беше работлив, но все още малък — едва на тринайсет — и нямаше нищо чудно в желанието му да се присъедини към баща си и братята си, когато Ерлен предложеше да тръгнат из гората.

Кристин не знаеше как да повдигне този въпрос пред Ерлен, защото спазваше твърдото си намерение съпругът й никога да не чуе и една дума, която би сметнал за упрек или оплакване от поведението му, предизвикало нерадостната съдба на семейството им. Кристин не искаше да напомня на съпруга си, че синовете му са принудени да свикнат със селската работа. Само Юлв би се наел да поговори с Ерлен, помисли си тя.

Когато слугите тръгнаха да водят добитъка в планината, Кристин замина с тях. Не пожела да заведе близнаците в хижата. Вече почти единайсетгодишни, двете момчета бяха най-буйните и непослушни от децата им. Майката, трудно намираше правилния подход към тях, защото Ивар и Скюле бяха задружни във всичко. Кристин успяваше да контролира Ивар, мек и послушен по характер в отсъствието на брат му, но появеше ли се сприхавият, непокорен Скюле, Ивар започваше да му подражава и се включваше във всичките му приумици.

2.

В началото на есента Кристин излезе да се поразходи към три следобед. Според пастира щяла да стигне до сечище с много лопен малко по-надолу по склона, по течението на реката.

Кристин намери въпросното място — стръмнина, огрявана равномерно от слънцето. Моментът беше идеален да си набере от цветята. Те растяха нагъсто сред купчините камъни и около сивите дънери. Цветове като малки звезди покриваха високите им светложълти стъбла. Кристин остави Мюнан да бере малини в един храсталак, откъдето малкият не можеше да се измъкне сам, и заръча на кучето да го пази. Извади ножа си и започна да реже стъблата на цветята, като непрекъснато наглеждаше детето. Лавранс се включи в брането на лопен.

Докато се намираха в планината, Кристин се боеше за малките си деца. Не хората я притесняваха. Повечето хижи вече бяха опустели, но Кристин реши да остане до Рождество на Пресвета Богородица. Нощем ставаше тъмно и духаше силен вятър. А тук времето се задържа хубаво, докато долу настъпи суша и липсваше хубава паша за добитъка. На мъжете им се налагаше да останат тук и в края на есента, и през зимата. Според Лавранс в хижата им нямало признаци някой да нощува там…

Кристин се спря под самотна ела насред склона, преплела ръце около тежкия букет от цветя. Оттук се откриваше гледка на север, към планината Довре. На много места по нивите зърното беше събрано на снопи.

И тук нивите бяха жълти и облъхнати от дъха на палещото слънце, но растителността в долината не придобиваше онзи наситено зелен нюанс на земите в Тронхайм.

Тя тъгуваше по дома им в „Хюсабю“. Виждаше как имението се извисява величествено върху широката гръд на хълма, а безбрежните ниви и поля наоколо продължаваха надолу към широколистната гора по полегатия склон, който стигаше до езерото в най-ниската част на долината. Липсваше й и необятната гледка към покритите с гори ниски планини, нагънати една зад друга в южното подножие на Довре; липсваше й и тучната ливада, почервеняла от цветя под алените лъчи на вечерното слънце през лятото, и покрита със сочна трева през есента.

Случваше се да закопнее и за самия фиорд; за наносите в Биргси, за пристаните с лодки и кораби, за хангарите, за миризмата на смола, рибни такъми и море. Сега се сещаше с умиление за всичко онова, което при първия досег със севера не й допадна.

Нима Ерлен не тъгува за мириса на солена вода и морски бриз?

Липсваха й голямото имение, многобройната прислуга, тупурдията, когато хората на Ерлен пристигаха с коне в двора, дрънченето на оръжията и шпорите им — всичко това, което някога я дразнеше. Кристин мечтаеше за гостите, пристигащи в „Хюсабю“ с важни вести от страната и дребни клюки за хората от околността. След преместването в живота й настъпи затишие и глъчката замлъкна.

Изгуби се градът с църквите, манастирите, пиршествата в домовете на богаташите… Искаше й се отново да тръгне по улиците със слугата и слугинята си, да влиза в дюкяните на търговците, да разглежда и да избира стоки, да се качва в платноходките по реката и да пазарува: английски ленени шапки, фини воали, дървени коне с ездачи, които удряха пики в земята, ако дръпнеш въженцето. Сети се за ливадите извън града, където водеше децата си да гледат звероукротителите с дресираните им кучета и мечки, да купуват меден хляб и орехи.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръстът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръстът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Кръстът»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръстът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x